Ливерморий

Ливерморий
Московий ← Ливерморий → Тенесин Po ↑ Lv ↓ (Usn) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Ливерморий, Lv, 116
Група, период, блок	16, 7, p
Химическа серия	слаб метал (вероятно)
Електронна конфигурация	[Rn] 5f14 6d10 7s2 7p4 (вероятно)
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 32, 18, 6 (вероятно)
CAS номер	54100-71-9
Свойства на атома
Атомна маса	[293] u
Атомен радиус	183  pm (вероятно)
Ковалентен радиус	164±2 pm (вероятно)
Степен на окисление	4, 2, −2 (вероятни)
Йонизационна енергия	I: 723,6 kJ/mol II: 1331,5 kJ/mol III: 2846,3 kJ/mol IV: 3811,2 kJ/mol (вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Плътност	12900 kg/m3 (вероятно)
Температура на топене	708,5 K (435,5 °C) (±71,5 K, °C) (вероятно)
Температура на кипене	1085 K (812 °C) (±50 K, °C) (вероятно)
Специф. топлина на топене	7,61 kJ/mol (вероятно)
Специф. топлина на изпарение	42 kJ/mol (вероятно)
История
Наименуван	на Националната лаборатория „Лорънс“ Ливърмор, намираща се в Ливърмор, Калифорния
Откритие	ОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2000 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 290Lv синт. 0,015 сек. α 286Fl 291Lv синт. 0,0063 сек. α 287Fl 292Lv синт. 0,018 сек. α 288Fl 293Lv синт. 0,053 сек. α 289Fl
Ливерморий в Общомедия

Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите. Елементът е получен чрез изкуствен синтез. Неговата атомна маса е 293, получен при съвместен проект на учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и физици от Ливърморската национална лаборатория в Калифорния през 2000 г. чрез сливане на ядрата на плутоний и калций. Името ливерморий е окончателно потвърдено през 2011 г.

Както повечето други добити по изкуствен път тежки вещества, така и ливерморият е нетраен, тъй като ядрото му се разпада за части от секундата. На нашата планета не се срещат естествени химически елементи, по-тежки от урана. Всички аналози с пореден номер над 92 се синтезират изключително в лабораторни условия при „бомбардирането“ на едно ядро с друго, а животът им е краткотраен.

Въпреки че няма практично приложение, ливерморий е добавен в Менделеевата таблица. По традиция химичните елементи се кръщават на велики учени, планети или места, където е направено съответното откритие.

Източници

Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.