Препоръчвам тази книга, на всеки който късно вечер като мен си блъска главата с безмислени въпроси за бъдещето. Помага доста 🙂 !

Най-хубавото в тази книга е прочита на Митко Павлов. Доста предвидима и предъвкваща едни и същи концепции книга. Изслушах я докрай само, за да мога спокойно да оставя негативното си мнение.

Прекрасен прочит на една интересна книга. Първата половина започна някак нападащо, авторът те захапва по болните места, бърка в рани, които искаш да забравиш, изтъквайки факти и давайки хумористични примери от ежедневието и историята. Втората половина е по-лека, но отново се усеща тази лична агресия, която кара Менсън да напише тази книга, негодуванието му срещу липсата на воля у хората, техните непремислени избори и последствия, които никой не иска да поеме.Определено има какво да се научи от този малък том разхвърлени мисли, систематизирани като есета, замацани с малко хумор и много истина.

Не е моята книга. Изобщо не ми допадна. Не успях да намеря нищо полезно. Очаквах нещо подобно на “Тънкото изкуство да не ти пука”, но уви, нямат нищо общо. Добър прочит на Митко Павлов.

Книгата е авангардна! Изслушах я с интерес! Горещо препоръчвам на онези, които търсят различна гледна точка.

Много ми хареса прочита на Димитър Павлов! А книгата е много специална, изглежда непретенциозна, когато видиш корицата, но Марк Менсън прави чудесно изследване, написано по разбираем начин за екзистенциалните въпроси! Препоръчвам!

Тази книга е по-разхвърляно написана от "Тънкото изкуство да не ти пука". 40 % от книгата са цитиране на факти, към които няма много, или поне смислени за мен размишления. Имаше и части, които ми допаднаха - разделянето на мозъка на мислещ и чувстващ, правилото за сините точки, или как дори при липса или рядкост на лоши събития, ние имаме склонността да виждаме събитията по-тъмни отколкото са. До около средата бях надъхан да я изслушам, но след това едвам я добутах. Митко Павлов има хубав глас, но дикцията му и постоянното забързване и забавяне на четенето е дразнещо, и дори възможността за регулиране на скоростта на петене не помагаше винаги. Силно се надявах тази книга да я прочете Николаус Цитиридис, както той блестящо се справи с другата книга на автора, но уви. 2/5 давам на книгата.

Изслушах и двете му книги. Тази ми е по-объркана и не мога да обобщя какво е съобщението, което авторът иска да ми предаде.Прекалено разнородни ми се струват главите. В едната се разказва за "мислещ" и "чувстващ" мозък, в друга защо Ницше е имал тежък живот, в трета, че цитатите на Айщайн в интернет не са истински, та да стигнем до развитието на изкуствения интелект в последните глави.

Книгата не бе лошо, но определно първата книга на автора е по-добра

Очаквах малко повече на база на предишната книга, която изслушах “Тънкото изкуство да не ти пука” и все пак имаше определени моменти, които ми харесаха и които ще си “открадна” като философия