Шести пехотен търновски полк
| Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк | |
_leaving_Sofia,_WWI.jpg) Заминаването на полка от София (1915 г.) | |
| Информация | |
|---|---|
| Шеф | Цар Фердинанд I |
| Активна | 12 октомври 1884 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон/щаб | София |
| Годишнини | 10 ноември – победата при Драгоман |
| Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк в Общомедия | |
Шести пехотен търновски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Шести пехотен търновски полк е формиран под името Шести пеши търновски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г. В състава му влизат Търновска № 17 пеша дружина, Габровска № 18 пеша дружина и Еленска № 21 пеша дружина. Влиза в състава на 4-та пеша бригада.[1]
На 15 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Никифор Никифоров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва дружина капитан Димитър Витанов, на 2-ра капитан Димитър Недялкович, на 3-та капитан Ненчо Цачев и на 4-та капитан Христофор Паков.[2]
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]
През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот. Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.[3]
Веднага след възкачването на престола, шефството на полка се поема от княз Фердинанд. На 13 септември 1886 г. командирът на полка капитан Бонев е назначен за Софийски окръжен войнски началник, по собствено желание, като на негово място се назначава командира на 3-ти пеши бдински полк капитан Белинов[4]. През 1889 година се извършва реформа в българската армия и със заповед от 1 април 12-те пехотни полка от българската войска са развърнати в 24 такива. Така от 18-а габровска и 21 еленска дружина се образува 18-и пехотен етърски полк.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 1-ва армия и в състава му влизат 4899 души. Води боеве при Люлебургас, Татарлар, Кадъкьой и Чаталджа.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът е мобилизиран през септември 1915 г. за участие в Първата световна война (1915 – 1918), като влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.[5]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 99 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 4617 |
Коне: 438 Волове: 98 |
Обикновени коли: 66 | Пушки и карабини: 4012 Картечници: 4 |
В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк от неговата 1-ва бригада. Води успешни сражения в Добруджа.
През пролетта на 1917 г. заедно с дивизията е прехвърлен в Македония. Там остава до края а войната през есента на 1918 г. Съгласно сключената конвенция между България и Източното командване на войските на Съглашението на 2 октомври 1918 година предава оръжието си и остава в плен.
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6-а пехотна търновска дружина. През 1922 година за командир на дружината е назначен подполковник Михаил Йовов. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 6-а пехотна търновска дружина и 2-ра жандармерийска дружина, но до 1935 година носи явното название дружина. Състои се от две дружини, две картечни роти, една специална рота и една нестроева рота.[6]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 и 1944) в района на Свиленград. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия с която участва в боевете при Стражин, Страцин, река Пчиня и Скопие.[6]
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт) в мирновременния му гарнизон се формира 6-а допълваща дружина. [6]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк на 6-и пехотен Търновски полк.[7]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести пеши търновски полк (12 октомври 1884 – 1892)
- Шести пехотен търновски полк (1892 – 1908)
- Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1908 – 1919)
- Шести пехотен търновски полк (1919 – 1920)
- Шеста пехотна търновска дружина (1920 – 1928)
- Шести пехотен търновски полк (1928 – 19 ноември 1932)
- Шести пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
- Шести пехотен търновски полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Константин Рудановски | 12 октомври 1884 – 9 септември 1885 |
| 2. | Капитан | Никифор Никифоров | от 15 септември 1885 |
| Капитан | Никола Бонев | 1886 – 13 септември 1886 | |
| Капитан | Белинов | от 13 септември 1886 | |
| Майор | Никола Бочев | от 1 ноември 1888 | |
| Капитан | Александър Фудулаки | 27 януари 1887 – 8 декември 1888 | |
| Майор | Иван Цончев | от 24 януари 1890 – към 6 февруари 1892 | |
| Майор | Йосиф Ангелов | ||
| Майор | Христофор Хесапчиев | 1896 – 1898 | |
| Полковник | Ангел Панев | от 1898 | |
| Подполковник | Иван Фичев | 1 януари 1899 (1900) | |
| Полковник | Янко Драганов | 1903 – 1905 | |
| Полковник | Петър Петрунов | към 1908/1909 | |
| Полковник | Панайот Бърнев | 1912 – 1913 | |
| Полковник | Иван Червенаков | януари или май 1915 – 1916 | |
| Подполковник | Христо Паунов | Първа световна война | |
| Подполковник | Михаил Попов | Първа световна война – февруари 1917 | |
| Подполковник | Кимон Георгиев | 2 ноември 1919 – 9 септември 1920 | |
| Подполковник | Михаил Йовов | от 1922 | |
| Подполковник | Иван Дипчев | от 1923 | |
| Подполковник | Иван Халачев | 1926 – 1929? | |
| Подполковник | Георги Тановски | от 16 ноември 1929 | |
| Полковник | Цанко Цанов | 1931 – 1932? | |
| Полковник | Никола Хаджипетков | от 10 май 1932 | |
| Полковник | Александър Попдимитров | 1935 – 1939 | |
| Полковник | Георги Младенов | 1940 – 1941 | |
| Полковник | Никола Алексиев | 1941 – 1943 | |
| Подполковник | Никола Пейчев | 1944 – 1944 | |
| Подполковник | Минко Хаджилилов | 1944 – 1945 | |
| Полковник | Стоян Драгиев | от 1945 |
Други командири: Парашкев Печигаргов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ДВИА, ф. 74, История на фондообразувателя
- ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 57
- ↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 163
- ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 90, 23.09.1886
- ↑ а б Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 26
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство
- Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
