Втори пехотен искърски полк
Втори пехотен искърски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 март 1889 – 1944 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | София, Ловеч, Русе |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Иван Цончев |
Бойни командири | Ген. Никола Крунев (БВ) Полк. Владимир Данев (ПСВ) Полк. Панайот Ангелов (ПСВ) |
Втори пехотен искърски полк е български пехотен полк, взел участие във войните за национално обединение. Има поредността на разформирания поради участие в преврата срещу княза през 1886 година Втори пехотен струмски полк.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Втори пехотен искърски полк е формиран на 1 март 1889 съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София и влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия. На 10 февруари майор Иван Цончев сдава дружината си в 7-и пехотен преславски полк, за да поеме временното командване на полка. Длъжността командир на полка поема на 3 март.[1] От март същата година е на гарнизон Ловеч, а по-късно в Русе.[2]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]В състава на полка влизат 2-ра и 3-та дружина (наследник на 5-а орханийска дружина) от -1-ви пехотен софийски полк, като за полково знаме е избрано знамето на 3-та дружина.
- 1-ва дружина (14 офицери, 427 подофицери и войници);
- 2-ра дружина (14 офицери, 428 подофицери и войници);
- нестроева рота – 35 долни чинове.
Общо: 914 души[3]
По това време полкът изпълнява караулни функции на по-важни обекти в столицата. През август 1889 година гарнизонът на полка се премества в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Иван Цончев е назначен за командир на 6-и пехотен търновски полк. По-късно командването поема полковник Георги Марчин. Към 1902 полкът е със седалище в гр. Русе. Там пребивава и през следващите три десетилетия. Казармите му са разположени близо до Дунава. Основната казармена сграда е запазена.
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]При всеобщо ликуване полкът отпътува от Русе на 24 септември 1912 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) той взема участие в боевете при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември се сражава при езерото Деркос и Чаталджа. През Междусъюзническата война война участва в боевете при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[4]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 58 Чиновници: 5 Подофицери и войници: 5161 |
Коне: 467 | Обикновени коли: 57 Товарни коли: 258 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4186 Картечници: 4 |
Сражава се при Криволак, а от 30 ноември 1916 г. е на позиции на левия бряг на р. Черна и воюва при позициите „Борови висоти“, „Търнава“ и „Борец“.
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На основание на предписание № 6129 от 18 ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран във 2-ра пехотна искърска дружина. През 1928 година е формиран отново, от 2-ра допълваща дружина и от 5-а допълваща част. На 5 юни 1937 година с царска заповед №2 се преименува на 33-ти пехотен свищовски полк.[5]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран на два пъти през 1941 и 1943 година и се намира на Прикриващия фронт. Взема участие в първия период на т.нар. „Отечествена война“ в състава на 5-а пехотна дунавска дивизия. Демобилизиран е на 6 декември 1944 година.[5]
Полкът остава в Свищов до март 1951 г., след което е преместен в Никопол и е преименуван на 43-ти стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и се намира в Севлиево до ликвидацьията си на 25 септември 1962 година.[2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втори пеши искърски полк (19 януари 1889 – 1891)
- Втори пехотен искърски полк (1892 – 18 ноември 1920)
- Втора пехотна искърска дружина (18 ноември 1920 – 1928)
- Втори пехотен искърски полк (1928 – 5 юни 1937)
- Тридесет и трети пехотен свищовски полк (5 юни 1937 – 25 септември 1962)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Иван Цончев | 3 март 1889 – 24 януари 1890 |
2. | Полковник | Георги Марчин | от 1890 |
Подполковник | Дечко Караджов | от 15 февруари 1890 – 1895 | |
Подполковник | Иван Петров | 1900 | |
Подполковник | Стоян Георгиев | 1900 | |
Полковник | Георги Марчин | към 1904 | |
Полковник | Атанас Тодоров | към 1905 | |
Подполковник | Иван Петров | 1911 | |
Полковник | Никола Крунев | 1912 – 1913 | |
Полковник | Владимир Данев | 1915 – 1917 | |
Полковник | Христо Лефтеров | Първа световна война | |
Полковник | Панайот Ангелов | през войните | |
Полковник | Гурко Мархолев | 1922 – 1923? | |
Полковник | Никола Бакърджиев | 1925 | |
Подполковник | Цоко Коев | от 1927 | |
Полковник | Никола Стайчев | до 23 септември 1928 | |
Подполковник | Сава Векилов | 1930 – 1933 | |
Генерал-майор | Тодор Георгиев | от 13 май 1934 | |
Подполковник | Михаил Захариев | 1934 – 1935 (и.д.) | |
Подполковник | Никола Костов | 1935 – 1936? | |
Подполковник | Иван Тодоров | 1936 – 1936 | |
Полковник | Славчо Кирчев | 1936 – 1941? | |
Подполковник | Станю Пиперков | 1942 – 1945? | |
Полковник | Иван Шехтанов | от 1945 | |
Полковник | Асен Тороманов | 1945 – 1945 | |
Подполковник | Александър Найденов | 1946 – 1947? |
Други командири: Марин Куцаров, Стано Петров, полк. Никола Бояджиев, Александър Пенев
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, С., стр. 49
- ↑ а б ДВИА, ф. 339, История на фондообразувателя
- ↑ ЦВА, ф. 339, оп. 1, а. е. 1, л. 7 – 20.
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 21
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Елдъров, С., Генерал Иван Цончев (1859 – 1910) – Биография на два живота, София, 2003, Военно издателство