Направо към съдържанието

Втори пехотен искърски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втори пехотен искърски полк
Информация
Активна1 март 1889 – 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСофия, Ловеч, Русе
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Иван Цончев
Бойни
командири
Ген. Никола Крунев (БВ)
Полк. Владимир Данев (ПСВ)
Полк. Панайот Ангелов (ПСВ)

Втори пехотен искърски полк е български пехотен полк, взел участие във войните за национално обединение. Има поредността на разформирания поради участие в преврата срещу княза през 1886 година Втори пехотен струмски полк.

Втори пехотен искърски полк е формиран на 1 март 1889 съгласно указ №11 от 19 януари 1889 г. в София и влиза в състава на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия. На 10 февруари майор Иван Цончев сдава дружината си в 7 пехотен преславски полк, за да поеме временното командване на полка. Длъжността командир на полка поема на 3 март.[1] От март същата година е на гарнизон Ловеч, а по-късно в Русе.[2]

В състава на полка влизат 2-ра и 3-та дружина (наследник на 5 орханийска дружина) от -1-ви пехотен софийски полк, като за полково знаме е избрано знамето на 3-та дружина.

  • 1-ва дружина (14 офицери, 427 подофицери и войници);
  • 2-ра дружина (14 офицери, 428 подофицери и войници);
  • нестроева рота – 35 долни чинове.

Общо: 914 души[3]

По това време полкът изпълнява караулни функции на по-важни обекти в столицата. През август 1889 година гарнизонът на полка се премества в Ловеч. На 24 януари 1890 година майор Иван Цончев е назначен за командир на 6 пехотен търновски полк. По-късно командването поема полковник Георги Марчин. Към 1902 полкът е със седалище в гр. Русе. Там пребивава и през следващите три десетилетия. Казармите му са разположени близо до Дунава. Основната казармена сграда е запазена.

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

При всеобщо ликуване полкът отпътува от Русе на 24 септември 1912 г. По време на Балканската война (1912 – 1913) той взема участие в боевете при Ереклер, Лозенград, Бунар Хисар, с. Серберлий, с. Орманлий. През ноември се сражава при езерото Деркос и Чаталджа. През Междусъюзническата война война участва в боевете при с. Ново корито, Княжавац и Букова глава.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 58
Чиновници: 5
Подофицери и войници: 5161
Коне: 467 Обикновени коли: 57
Товарни коли: 258
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4186
Картечници: 4

Сражава се при Криволак, а от 30 ноември 1916 г. е на позиции на левия бряг на р. Черна и воюва при позициите „Борови висоти“, „Търнава“ и „Борец“.

Между двете световни войни

[редактиране | редактиране на кода]

На основание на предписание № 6129 от 18 ноември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран във 2-ра пехотна искърска дружина. През 1928 година е формиран отново, от 2-ра допълваща дружина и от 5 допълваща част. На 5 юни 1937 година с царска заповед №2 се преименува на 33-ти пехотен свищовски полк.[5]

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран на два пъти през 1941 и 1943 година и се намира на Прикриващия фронт. Взема участие в първия период на т.нар. „Отечествена война“ в състава на 5 пехотна дунавска дивизия. Демобилизиран е на 6 декември 1944 година.[5]

Полкът остава в Свищов до март 1951 г., след което е преместен в Никопол и е преименуван на 43-ти стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и се намира в Севлиево до ликвидацьията си на 25 септември 1962 година.[2]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втори пеши искърски полк (19 януари 1889 – 1891)
  • Втори пехотен искърски полк (1892 – 18 ноември 1920)
  • Втора пехотна искърска дружина (18 ноември 1920 – 1928)
  • Втори пехотен искърски полк (1928 – 5 юни 1937)
  • Тридесет и трети пехотен свищовски полк (5 юни 1937 – 25 септември 1962)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Иван Цончев 3 март 1889 – 24 януари 1890
2. Полковник Георги Марчин от 1890
Подполковник Дечко Караджов от 15 февруари 1890 – 1895
Подполковник Иван Петров 1900
Подполковник Стоян Георгиев 1900
Полковник Георги Марчин към 1904
Полковник Атанас Тодоров към 1905
Подполковник Иван Петров 1911
Полковник Никола Крунев 1912 – 1913
Полковник Владимир Данев 1915 – 1917
Полковник Христо Лефтеров Първа световна война
Полковник Панайот Ангелов през войните
Полковник Гурко Мархолев 1922 – 1923?
Полковник Никола Бакърджиев 1925
Подполковник Цоко Коев от 1927
Полковник Никола Стайчев до 23 септември 1928
Подполковник Сава Векилов 1930 – 1933
Генерал-майор Тодор Георгиев от 13 май 1934
Подполковник Михаил Захариев 1934 – 1935 (и.д.)
Подполковник Никола Костов 1935 – 1936?
Подполковник Иван Тодоров 1936 – 1936
Полковник Славчо Кирчев 1936 – 1941?
Подполковник Станю Пиперков 1942 – 1945?
Полковник Иван Шехтанов от 1945
Полковник Асен Тороманов 1945 – 1945
Подполковник Александър Найденов 1946 – 1947?

Други командири: Марин Куцаров, Стано Петров, полк. Никола Бояджиев, Александър Пенев

  1. Елдъров, С., стр. 49
  2. а б ДВИА, ф. 339, История на фондообразувателя
  3. ЦВА, ф. 339, оп. 1, а. е. 1, л. 7 – 20.
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  5. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 21