Морарци
Морарци Αντιγόνεια | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Надм. височина | 342 m |
Население | 89 души (2021 г.) |
Морарци или Моравци, Моравца, Морафча (на гръцки: Αντιγόνεια, Антигония, до 1927 година Μοράφτσα, Морафца[1]) е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония. Селото има 122 жители (2001).[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 11 километра северно от град Кукуш (Килкис).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Морафча е представлявано от Дельо, син на Стойо, Георги, син на Неделко, Калояни, син на Петко, и Стойко, син на Стоян.[3]
В XIX век Морарци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Морарци (Morartzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 640 българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Морарци.[5] В 1901 година българският учител в Морарци Никола Дупков от Кукуш е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.[6]
През ноември 1880 година морарци се опакват в Екзархията, че владиката и гъркоманите в Кукуш с помощта на власите им отнели църквите. Селяните искат от Екзархията да им се изпрати поне един учител. По-късно отново се оплакват от гръцкия владика заедно с околните села Шемница и Деречифлик.[7]
Към 80-те години на ХІХ век местните жители успяват да откупят цялата си земя от чифликчиите.[8]
Константин Станишев пише за Морарци:
„ | Това бе една паланка с повече от 400 къщи и с над 2000 будно и предприемчиво население. Тук нямаше не само нито един турчин или циганин, но и никакъв представител на властта. Поради това често пъти в селото се спираше някоя подгонена или нуждаеща се от почивка чета. За Чернопеев, който постоянно търсеше схватки с турския аскер, Морарци бе това, що сярското село Скрижево е било за Гоце, когато е обикалял окръга. Още в далечното минало от морарските стари гробища са били пренасяни нощно време камъни до брега на Солунския залив, близо до устието на река Галик. Тук, натоварени на нарочно спрял в близост параход, се откарват в матушка Русия, да им четат надписите... До 1894 - 1895 година все още живееха в селото люде, кои са взимали живо участие в тяхното пренасяне. В черковно-училищната борба Морарци също е взимало живо участие. След откриването на Солунската гимназия много младежи са завършили нейния пълен курс, някои от които след това са следвали висши науки както в София, така и в странство, на Запад.
Занаятчии-дюканджии, както и търговци с прями връзки със Солун не липсваха. Главният поминък на цялото население тук, поради изобилието на черничеви листа в близката околност на селото, бе бубарството. Морарцалиите всяка година изнасяха на пазара най-многото и най-ценните пашкули.[9] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морарци има 1200 жители българи християни.[10]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Морарци (Morartzi) има 1600 българи екзархисти и в селото работи българско училище,[11] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[12]
В Морарци служат униатските свещеници Иван (Дели)Стоянов (1875 – 1910), поп Анагнош, синът му Алекси Анагношев (1906 – 1919), Мико Наков (служил в Морарци и Лельово, 1904 – 1919), Атанас Иванов (служил в и в Мирово и Алексово, 1918 – 1921), Христо Иванов (1912 – 1916).[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година 54 души от Морарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на войната в селото влизат българските чети на Гоце Междуречки и Михаил Думбалаков. Думбалаков пише за Морарци:
„ | Сгушено в недрата на Круша планина, селото се отличава със своя угледен външен вид. Богато и голямо село с чисто български колорит, Мурарци ни посрещна като скъпи гости.[15] | “ |
По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.[16]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва главно в град Струмица и района, тогава в пределите на Царство България, и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Антигония.[17] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 96 семейства и 366 жители бежанци.[18]
След 1919 година, когато Струмишко остава в Кралството на сърби, хървати и словенци, морарчани се местят в Мелнишко. Униатските жители на Морарци се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[13]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Градища[19] | Γκραδίτσα | Халази | Χαλάζι[20] | възвишение на Ю над Морарци[19] |
Чалика[19] | Τσαλίκα | Склиро | Σκληρό[20] | местност на Ю от Морарци[19] |
Палук[19] или Ялук | Γιαλούκ | Ялос | Γυαλός[20] | река на ЮИ от Алексово[19] |
Торчели[19] | Τορτσελή | Палати | Παλάτι[20] | възвишение на СИ от Морарци (473,1 m)[19] |
Пизими[19] | Πιζίμι | Рематаки | Ρεματάκι[20] | река на С от Морарци[19] |
Алашли[19] | Άλασλή | Корфи | Κορφή[20] | възвишение на СЗ от Рамна (570,7 m)[19] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Морарци
- Георги Попхристов (1889 – 1959), български журналист
- Мито Морарцалиев, кукушки войвода на ВМОРО през 1912 година[21]
- Петър Бояджиев (1888 – 1971), български фармацевт
- Султана Нурджиева (1850 – 1907), съпруга на Никола Делчев и майка на Гоце Делчев
- Трайко Мечев (Морарцалията), български революционер
- Македоно-одрински опълченци
- Вангел Г. Ковачев, 27-годишен, железар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушкка дружина, убит при Царево село на 30 юни 1913 година[22]
- Гоце Ангелов, 35-годишен, зидар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година[23]
- Гоце Анд. Алишанов (Алековали), 32 (35)-годишен, земеделец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[24]
- Гоце Калабаков, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 19 юни 1913 година, кръст „За храброст“ IV степен[25]
- Димитър (Мито) Хр. Алишанов (Алиманов), 25 (26)-годишен, зидар, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[26]
- Иван Мицев Ицин Янев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи във 2-ра рота на 14-а воденска дружина; на 27 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[27]
- Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на Кукушката чета
- Илия (Ильо) Ат. Бакалов, 27-годишен, земеделец, IV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Царево село, Пехчевско[28]
- Любен (Любе) Наков Чоков, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, зидар, IV отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина.[29] Загинал през Първата световна война.[30]
- Мито Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина[31]
- Мито К. Ангов, 19 (20)-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина[32]
- Туше Ан. Бабалов, 33-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Кукушка чета на Иван Ташев, 15 щипска дружина[33]
- Христо Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[34]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 172. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008. (на гръцки)
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 170.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 198.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15, 20.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 341.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 416, л. 40
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
|