Луи Леже

Луи Леже
Louis Léger
	Луи Леже Louis Léger
френски славист
	Луи Леже през 1895 г.
Роден	4 януари 1843 г. Тулуза, Франция
Починал	30 април 1923 г. (80 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	писател, учен-славист
Научна дейност
Област	филология, етнография
Работил в	Сорбона;; Колеж дьо Франс (1885 – 1923)
Публикации	„La Bulgarie“ (1885)
Членува в	Българско книжовно дружество;; Академия за надписи и художествена проза
Повлиял	Андре Мазон
Подпис
	Луи Леже в Общомедия

Тази статия е за френския филолог. За дипломата, чието име носи централна софийска улица вижте Леандър Леге.

Луѝ Пол Марѝ Лежѐ (на френски: Louis Paul Marrie Léger) е френски славист.^[1] Почетен член на Българското книжовно дружество (1884), член на френската Академия за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles-lettres) в Париж и на академиите на науките в Санкт Петербург, Белград и Букурещ.

Луи Леже е първият френски преводач на „Житие и страдания грешнаго Софрония“, чете лекции, свързани с българската история и литература, с акцент върху Златния век на цар Симеон, богомилството и времето на Пазвантоглу.

Заради голямата му пробългарска дейност е наричан „български консул в Париж“.^[2]

Биография

Роден е на 15 януари 1843 година в Тулуза, регион Юг-Пиренеи, Франция. Завършва право в Париж. Води курс по славянска литература в Сорбоната, след това в Колеж дьо Франс. През 1868 г. защитава докторската си дисертация на тема „Св. св. Кирил и Методий“.

След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – „класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър“, според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата си „Сава, Дунав и Балканите“ (1883).

През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. В края на същата година, с финансовата помощи на български дарители, като Евлоги Георгиев, издава книгата „La Bulgarie“, сборник с негови лекции и статии за България.^[3]

При последното си посещение на България през 1912 г., в навечерието на сключения Балкански съюз и Балканската война, Леже прави своеобразното си завещание към българския народ:

„

Откогато съм се запознал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му. Отворете, която щете моя книга и ще видите колко ви обичам и ценя дори когато вършите глупости. Аз бих желал всички славяни да живеят в сговор. Това съм поддържал и ще поддържам до гроб. Борбите, вътрешни и междуславянски, само ще ви отслабят за сметка на враговете ви. В името на Реймското Евангелие, мой скъп труд, което препечатах в разкошно издание в 1899 г., завещавам ви да живеете в сговор помежду си – само така ще преодолеете нещастията, които преживяхте и преживявате.

“

Умира на 30 април 1923 година в Париж на 80-годишна възраст.

Избрана библиография

Някои от многобройните му трудове са:

Chants héroïques et chansons populaires des Slaves de Bohême, Paris, Librairie internationale, 1866
Cyrille et Méthode: étude historique sur la conversion des slaves au christianisme. Paris, A. Franck, 1868. Посетен на 14 юни 2018.
La Crise autrichienne („Австрийската криза“), Paris, 1868
Славянският свят (1873)
Славянски проучвания (1875),
Grammaire russe („Руска граматика“), Maisonneuve, 1877
Histoire de l'Autriche-Hongrie („История на Австро-Унгария“), Paris, 1879
Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1880
Recueil de contes populaires slaves, Ernest Leroux, Paris, 1882
„Cours de Louis Léger, leçon d’ouverture au Collège de France“, Revue bleue politique et littéraire, 1885
La Bulgarie („България“), Paris, 1885
Nouvelles études slaves histoire et littérature („Нови славянски проучвания“), 1886
Russes et Slaves, études politiques et littéraires („Руси и славяни“, в 3 ч. – 1890, 1896 и 1899), Hachette, 1890
Le monde slave, études politiques et littéraires („Славянският свят: Политически и литературни студии“), Hachette, 1897
Notice sur L'Évangéliaire slavon de Reims, dit Texte du sacre. Reims, F. Michaud, 1899. Посетен на 13 юни 2018.
La Mythologie slave („Славянска митология“), 1901
Турци и гърци против българи в Македония (1904)
Nicolas Gogol („Николай Гогол“), 1913
Moscou („Москва“), 1904, 1910
Сърби, хървати и българи (1913)
Le panslavisme et l'intérêt français, Flammarion, Bibliothèque de philosophie scientifique, 1917

Източници

↑ ((ru)) Биографична справка за Луи Леже, сайт на ИС на Архивите на Руската академия на науките.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 588 – 589.
↑ Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 151 – 152.

Външни препратки

Луи Леже в Internet Archive
„Реймското Евангелие“ – Луи Леже и България
Miloš Weingart, Medailon k 80. narozeninám: Louis Leger, Národní listy, 13.1.1923, roč. 63, čís. 11, s. 3
„Славянофилството на Луи Леже и Македония“, публикувано в сп. „Македонски преглед“, год. I, книга 1, София, юлий 1924 година

[1] ((ru)) Биографична справка за Луи Леже, сайт на ИС на Архивите на Руската академия на науките.

[2] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 588 – 589.

[гешов-3] Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 151 – 152.

[1]

[2]

[3]