Житие и страдания грешнаго Софрония
| „Житие и страдания грешнаго Софрония“ | |
 Страницата от в. „Дунавски лебед“ с началото на „Житието“. | |
| Автор | Софроний Врачански |
|---|---|
| Първо издание | 1861 г. Белград, Княжество Сърбия във в. „Дунавски лебед“ |
| Оригинален език | смес от говорим български и черковнославянски[1] |
| Жанр | автобиография |
| Вид | проза |
Житие и страдания грешнаго Софрония (по правопис от 1861: Житiе и страданiя грѣшнаго Софронiя) е автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител Софроний Врачански. Творбата е завършена към 1804 г. в Букурещ, Румъния, и е най-ранната автобиография, писана на български. За първи път е обнародвана от Георги Раковски през 1862 г. в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“.[2] Написана е на смес от говорим български и църковно-славянски (старобългарски).[3] Повествованието обхваща събития от периода 1739 – 1804 г. и съдържа ценни свидетелства за живота в България и Османската империя по това време.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Андрейчин, Любомир. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1986.
- ↑ Раковски, Георги. „Драгоценни паметници за българската нова история. I. Житие и страдание грешнаго Софрония“. „Дунавски лебед“, г. II, бр. 55 – 61. Белград, 1861.
- ↑ Друмев, Васил. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текст на „Житие и страдания на грешнаго Софрония“ на сайта слово.бг.