Конвенция за правата на детето
| Конвенция за правата на детето | |
 Страни по конвенцията | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 20 ноември 1989 г. |
| Място | Ню Йорк, САЩ |
| В сила от | 2 септември 1990 |
| Условия | Ратифициране от 20 страни |
| Подписали | 140 |
| Съхранител | Генерален секретар на ООН |
| Език | английски, арабски, испански, китайски, руски, френски |
 United Nations Convention on the Rights of the Child в Уикиизточник | |
| Конвенция за правата на детето в Общомедия | |
Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на детето е международен договор, който представлява всеобхватен инструмент за правата на човека и първата юридически обвързваща международна конвенция, утвърждаваща човешките права на всички деца. Чрез нея се гарантира международноправна защита при нарушаване на права на детето. Приета е на 20 ноември 1989 година с Резолюция 44/25 от Общото събрание на ООН и е ратифицирана от 196 държави. Конвенцията е в сила в България и съгласно Конституцията е част от вътрешното право на страната от юни 1991 година, два месеца след ратифицирането ѝ с решение на VII велико народно събрание.[1]
В 54 члена Конвенцията определя правата на човека – в т.ч. гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, които трябва да се спазват и защитават за всяко дете на възраст под осемнадесет години.[2]
На 25 май 2000 г. са приети два незадължителни протокола. Първият факултативен протокол ограничава участието на деца във военни конфликти, а вторият факултативен протокол забранява търговията с деца, детската проституция и детската порнография. Повече от 170 държави са ратифицирали и двата протокола. Трети незадължителен протокол относно процедурата за подаване на жалби към Комитета по правата на детето е приет през декември 2011 година, открит за подписване на 28 февруари 2012 година и влиза в сила на 14 април 2014 година.[3][4][5]
Комитетът на ООН по правата на детето регулярно изготвя доклади относно напредъка на всяка държава в прилагането на принципите на Конвенцията, които може да включват специфични препоръки за всяка страна в областта на закрилата на детето.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Препоръки към България на Комитета на ООН по правата на детето в сайта на Държавната агенция за закрила на детето
- ↑ Convention on the Rights of the Child of the United Nation [ohchr.org]
- ↑ United Nations Treaty Collection: Optional Protocol to the Convention on the Rights of the Child on the involvement of children in armed conflict Архив на оригинала от 2016-04-25 в Wayback Machine. Retrieved on 20 October 2010.
- ↑ United Nations Treaty Collection: Optional Protocol to the Convention on the Rights of the Child on the sale of children, child prostitution and child pornography Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine. Retrieved on 20 October 2010.
- ↑ Optional Protocol to the Convention on the Rights of the Child on a communications procedure. United Nations Treaty Collection. // Архивиран от оригинала на 2012-08-25. Посетен на 2022-09-12.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информационна страница за Конвенцията в страницата на UNICEF Bulgaria (на български език)
- Пълния текст на Конвенция на български език - издание от 2018 г.; включва неофициален превод на Третия факултативен протокол относно процедурата за подаване на жалби към Комитета по правата на детето, който не е ратифициран от Република България.
- Резюме на Конвенцията за деца (на български език)
- Закон за закрила на детето в сайта на Министерството на правосъдието
|
