тя

тя (български)

Изговор

Звук: не е намерен звук (създай,  )

МФА: tʲa

tja

Местоимение (тип suff)

[1] за заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори.

Мария ще дойде с мене. — Само тя ли, аз също искам!

В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт.

Аз седя до Надежда, а до нея е Петър.

[2] за посочване на лица от женски род; тази, това.

А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави?

Виж! Тя е новата ни учителка!

Склонения

лични местоимения

число	лице / род		именителен падеж (подлог)	винителен падеж (пряко допълнение)		дателен падеж (непряко допълнение)
				пълна	кратка	пълна	кратка	чрез подлог
ед. ч.	1 л.		аз	мен мене	ме	мене	ми	мен мене
	2 л.		ти	теб тебе	те	тебе	ти	теб тебе
			Вие	Вас	Ви	Вам	Ви	Вас
	3 л.	м. р.	той	него	го	нему	му	него
		ж. р.	тя	нея	я	ней	ѝ	нея
		ср. р.	то	него	го	нему	му	него
мн. ч.	1 л.		ние ний	нас	ни	нам	ни	нас
	2 л.		вие вий	вас	ви	вам	ви	вас
			Вие	Вас	Ви	Вам	Ви	Вас
	3 л.		те	тях	ги	тям	им	тях

Забележка

[1] среща се като вин. нѐя, крат. я, дат. остар. нѐи и ней, крат. и.

Вижте също

[1] (Лични местоимения – Именителен падеж (подлог)) аз ‎(az), ти (ti), той ‎(toj), тя ‎(tja), то (to), ние ‎(níe)/ний ‎(nij), вие (víe)/вий (vij), те (te)

Преводи

1. за заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори

английски: she (en)

руски: она (ru) нидерландски: zij (nl), ze (nl)

1. за посочване на лица от женски род; тази, това

английски: it (en)

нидерландски: deze (nl), dit (nl)

Бележки и допълнителна информация

(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.