Направо към съдържанието

οὐλόμενος

От Уикиречник

Старогръцки

Прилагателно име

οὐλόμενος (ж.р. οὐλομένη, ср.р. οὐλόμενον)

  1. (Омир) гибелен, унищожителен
    μῆνιν ἄειδε θεὰ Πηληϊάδεω Ἀχιλῆος οὐλομένην, ... - Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, ...
    (Илиада - Омир / Превод: Александър Милев, Блага Димитрова, 1969)


Етимология

От думата ὄλλυμι (унищожавам, погубвам).

Спрежение