STS-41C

STS-41C
	STS-41C
Данни за кораба
Име на кораба	„Чалънджър“
Полет на совалка №	10
Полет на „Чалънджър“ №	5
Стартова площадка	КЦ Кенеди, стартова площадка 39A
Старт	30 август 1983 13:58:00 UTC
Кацане	6 април 1984 13:38:07 UTC
Място на кацане	Военновъздушна база Едуардс, писта 17
Продължителност на полета	6 денонощия 23 часа 40 минути 7 секунди
Брой обиколки	108
Изминато разстояние	4 620 000 км
Височина на орбитата	468 км
Апогей	468 км
Перигей	222 км
Наклон на орбитата	28,5°
Период	91,4 мин
Маса	на старта: 115 361 кг; при приземяването: 89 344 кг; полезен товар: 17 357 кг
NSSDC ID	1984-034А
NORAD ID	14897
Данни за екипажа
Членове на екипажа	5
Снимка на екипажа
	; от ляво надясно: Крипън, Харт, Ван Хофтен, Нелсън, Скоби
Свързани космически мисии
STS-41B	STS-41D
	STS-41C в Общомедия

STS-41C e десетата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и пети полет на совалката [[Чалънджър (на английски: Long Duration Exposure Facility – LDEF) и „улавяне“, ремонт и повторно пускане в орбита на спътника Солар Макс, изведен в орбита през 1980 г.

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Робърт Крипън трети космически полет
Пилот	Френсис Скоби първи космически полет
Специалист на мисията 1	Джордж Нелсън първи космически полет
Специалист на мисията 2	Джеймс Ван Хофтен първи космически полет
Специалист на мисията 3	Тери Харт първи космически полет

Броят на полетите е преди и включително тази мисия.

Полетът

Първоначално полетът е планиран като STS-13. Стартът е даден 8:58 Източно време и е първият с директна траектория на изкачване до висока орбита (533 км), използвайки орбиталните маневриращи двигатели само веднъж за целта.

Първата задача – пускането на LDEF в орбита е изпълнена на втория ден от полета с помощта на Канадарм. LDEF представлява пасивен апарат с цилиндрична форма и маса около 9700 кг, диаметър около 4,3 м и дължина 9,1 м. На борда и се извършват 57 научни експеримента, разработени от над 200 учени от 8 страни. Прибирането на капсулата е насрочено за 1985 г., но закъснелия график на полетите и накрая катастрофата на совалката Чалънджър, полет STS-51L отлагат връщането и за дълго време. В крайна сметка това става през 1990 г. по време на мисия STS-32 на совалката Колумбия.

На третия ден от мисията совалката е издигната до орбита от около 560 km – тази на спътника Солар Макс. Астронавтите Джордж Нелсън и Джеймс Ван Хофтен правят две отделни космически разходки и с помощта на т. нар. маневрираща раница (на английски: Manned Maneuvering Unit) (MMU) в товарния отсек на совалката отремонтират спътника. Спътникът е напълно възстановен за работа.

На совалката се извършва и още един експеримент – определяне на начина, по който пчелите правят килийки на пчелни пити в условията на безтегловност. Резултатът е, че това се прави толкова успешно от тях, колкото и на Земята.

Друга задача, извършена по време на мисията е заснимането на филм с помощта на IMAX-камера. Тези кадри са използвани във филма The Dream is Alive.

След почти 7 дни в космоса мисията приключва на 13 април на писта 17 във Военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния. В Космическия център „Кенеди“ е върната на 18 април 1984 г.

Параметри на мисията

Маса:
- При излитане: 115 361 кг
- При кацане: 89 344 кг
- Маса на полезния товар: 17 357 кг
Перигей: 222 км
Апогей: 468 км
Инклинация: 28,5°
Орбитален период: 91.4 мин.

Космически разходки

№	Участници	Начало	Край	Продължителност
1	Джордж Нелсън и Джеймс Ван Хофтен	8 април 1984 14:18 UTC	8 април 1984 16:56 UTC	2 часа 38 минути
2	Джордж Нелсън и Джеймс Ван Хофтен	11 април 1984 08:58 UTC	11 април 1984 15:42 UTC	6 часа 44 минути

Галерия

LDEF след „експозирането“ в орбита.
„Солар Макс“ в орбита.
Астронавтите Нелсън и Ван Хофтен ремонтират спътника.

Външни препратки

STS-41C Видеоакценти Архив на оригинала от 2012-07-18 в Wayback Machine.
STS-41С Хронология на мисията Архив на оригинала от 2013-03-29 в Wayback Machine.