1I/Оумуамуа
| 1I/Оумуамуа | |
 | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Pan-STARRS |
| Дата | 19 октомври 2017 г. |
| Предварително означение | C/2017 U1 A/2017 U1 B |
| Категория | Хиперболични астероиди |
| Орбитални параметри C Епоха 31 октомври 2017 (юлиански ден 2458057.5) | |
| Ексцентрицитет (e) | 1,19951 ± 0,00018 |
| Голяма полуос (a) | −1,2798 ± 0,0008 |
| Перихелий (q) | 0,25534 АЕ |
| Афелий (Q) | ∞ |
| Средна орбитална скорост | 26,33 km/s |
| Инклинация (i) | 122,69° |
| Дължина на възходящия възел (Ω) | 24,599° |
| Параметър на перихелия (ω) | 241,70° |
| Средна аномалия (M) | 35,060° |
| Физически характеристики | |
| Размери | 230×35×35 м |
| Период на въртене | 7,2 – 8,1 часа |
| Спектрален клас | Д-клас астероид |
| Абсолютна величина | 22,08 |
| Албедо | 0,1 |
| 1I/Оумуамуа в Общомедия | |
1I/ʻOumuamua (на български: Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система. Идва от междузвездното пространство, като се движи по отворена хиперболична орбита и никога повече няма да се завърне. Открит е на 19 октомври 2017 от телескопа PAN-STARRS, 40 дни след преминаването му през перихелий покрай Слънцето. Първоначално е смятан за комета[1] и получава името C/2017 U1 (PAN-STARRS), а по-късно е прекатегоризиран като астероид с име A/2017 U1. Като последно е определен като хиперболичен астероид с междузвезден произход.[2][3] След 34-дневно наблюдение е установено, че обектът има ексцентрицитет 1,2. Това е най-високият ексцентрицитет (до откриването на 2I/Борисов с ексцентрицет е = 3,35), наблюдаван за обект в Слънчевата система дотогава. При е > 1 тялото се движи по хиперболична орбита и напуска Слънчевата система. От друга страна, голямата му скорост на приближаване (26 km/s спрямо Слънцето) също потвърждава предположението, че Оумуамуа не е свързан гравитационно със Слънцето и има междузвезден произход. Затова от Международния астрономически съюз получава ново име – 1I/ʻOumuamua (1-първи, I – междузвезден (interstellar)),[4] като съставната дума Оумуамуа на хавайски език означава „посланик отдалеч, дошъл първи“.
Траектория
[редактиране | редактиране на кода]
Все още не е известно колко време Оумуамуа се е намирал в междузвездното пространство.[5] Нашата Слънчева система е вероятно първата звездна система, през която обектът преминава, след като е напуснал родната си звезда, което може да се е случило преди милиард години.
Съдейки по траекторията на приближаване, Оумуамуа най-вероятно идва от Вега, съзвездие Лира[6] и след перихелий около Слънцето се насочва към съзвездието Пегас. Преди 100 години астероидът се е намирал на 561 ± 0,6 AU (84 милиарда km) от Слънцето, движейки се със скорост 26 km/s към него. Преминава само на 0,255 AU около нашата звезда, като в перихелия скоростта му се увеличава до 87,7 km/s. Отдалечавайки се, скоростта му намалява и при откриването му (19 октомври 2017, само на 0,16 AU от Земята) тя е била 46 km/s и продължава да спада до скоростта си от 26 km/s. Обектът се отдалечава под ъгъл 66 градуса от първоначалната си траектория на подход към Слънцето. Отдалечавайки се, през май 2018 г. пресича орбитата на Юпитер, през януари 2019 г. – орбитата на Сатурн, а през 2022 г. – и тази на Нептун, продължавайки към Облака на Оорт.[7]След около 23 000 години Оумуамуа ще напусне завинаги Слънчевата система, движейки се в посока на съзвездието Пегас. (Времето е получено от представата, че най-крайният обект на Слънчевата система – Облакът на Оорт се разпростира до 2 светлинни години = 130000 AU, а скоростта на отдалечаване на Оумуамуа от Слънцето е 26,3 km/s).
Форма и параметри
[редактиране | редактиране на кода]Изхождайки от предположението, че астероидът е от камък с албедо 10%, се стига до заключението, че е с размер 160 – 180 m.[6]Съдейки по големите колебания на отблясъците, се предполага, че това е силно издължен обект със съотношение 5:1 между дължината и широчината, което е сравнимо с най-издължените обекти от Слънчевата система. Други изследвания, проведени със Северния оптичен телескоп (Nordic Optical Telescope (NOT))[8] водят до размери 230×35×35 m и съотношение на осите 6:1. Спектралният анализ показва еднороден червеникав цвят на повърхността, сходен с обекти от Пояса на Кайпер. Периодът на въртене е 7,3 до 8,10 часа, като тялото ротира около трите си оси. Също така се предполага, че скалният състав е богат на метали, а повърхността съдържа органични вещества толини, синтезирани от ултравиолетови и космически лъчи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ in.reuters.com // Архивиран от оригинала на 2019-10-19. Посетен на 2019-10-19.
- ↑ Small Asteroid or Comet 'Visits' from Beyond the Solar System // nasa.gov. Архивиран от оригинала на 2017-12-02. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ A/2017 U1, first interstellar asteroid ever detected! | IMO // imo.net. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ MPEC 2017-V17 : NEW DESIGNATION SCHEME FOR INTERSTELLAR OBJECTS // minorplanetcenter.net. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ Interstellar Asteroid FAQs // nasa.gov. Архивиран от оригинала на 2019-12-18. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ а б Astronomers Spot First-Known Interstellar Comet - Sky & Telescope - Sky & Telescope // skyandtelescope.com. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ In Depth | Oumuamua – NASA Solar System Exploration // solarsystem.nasa.gov. Посетен на 21 януари 2022.
- ↑ www2.ess.ucla.edu
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- TED: The story of 'Oumuamua, the first visitor from another star system в
, Jul 19, 2018
