Направо към съдържанието

Челюстни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не бива да се бърка с челюстноустни.
Челюстни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
Научно наименование
Zittel, 1879
Обхват на вкаменелости
Челюстни в Общомедия
[ редактиране ]

Челюстни (Gnathostomata, от гръцки: γνάθος, гнатос – „челюст“ и στόμα, стома – „уста“) са група гръбначни животни с челюсти. Групата се състои от около 60 000 вида, което представлява 99% от всички живи гръбначни животни. В допълнение към челюстите, съществуващите челюстни също се отличават с наличието на зъби, както и хоризонтален полукръгъл канал на вътрешното ухо. Обединяват ги и физиологични, клетъчни и анатомични особености като миелиново покритие около невроните. Имат адаптивна имунна система, която използва V(D)J рекомбинация за създаване на антиген-разпознаващите участъци от вариабилните региони на антителата, а не с помощта на генетична рекомбинация в гена за променливия лимфоцитен рецептор.[1]

Групата е традиционно се разделя на три:

Някои системи за класификация са използвали терминът Amphirhina, като паралелна група на безчелюстните. Нови фосилни находки сочат Thelodonti като най-близките роднини на Gnathostomata.[2]

Смята се, че челюстите са еволюирали от фарингиални арки поддържащи предните хрилни дъги, които придобиват нова роля: да изпомпват вода през хрилете, чрез по-ефективно отваряне и затваряне на устата. Устата впоследствие расте по-голяма и по-широка, което прави възможно да се улавя по-едра плячка. Този механизъм за отваряне и затваряне става с течение на времето по-силен и по-здрав и се трансформира в истински челюсти.

Панцерните риби използват като зъби остри костни плочи. Нови изследвания показват, челюстите в панцерните риби еволюират независимо от тези при Gnathostomata.[3]

Gnathostomata се появяват в периода ордовик, а стават широко разпространени в периода девон.

  1. Cooper MD, Alder MN. The evolution of adaptive immune systems // Cell 124 (4). Февруари 2006. DOI:10.1016/j.cell.2006.02.001. с. 815 – 22.
  2. Mark V. H. Wilson & Michael W. Caldwell. New Silurian and Devonian fork-tailed 'thelodonts' are jawless vertebrates with stomachs and deep bodies // nature, 4 февруари 1993. Посетен на 22 август 2007.
  3. Susan Turner and Randall F. Miller. New Ideas About Old Sharks // American Scientist, Юни 2005. Архивиран от оригинала на 2007-11-23. Посетен на 22 август 2007.