Направо към съдържанието

Средногорци

Средногорци
България
41.5319° с. ш. 24.9113° и. д.
Средногорци
Област Смолян
41.5319° с. ш. 24.9113° и. д.
Средногорци
Общи данни
Население819 души[1] (15 март 2024 г.)
69,6 души/km²
Землище11,772 km²
Надм. височина762 m
Пощ. код4954
Тел. код03032
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ68451
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС; 2011)
Кметство
   кмет
Средногорци
Светлан Младенов
(ГЕРБ)

Средногорци е село в Южна България. То се намира в община Мадан, област Смолян. Старото име на селото е Топуклу.

Село Средногорци се намира в планински район. В близост до селото река Черна се влива в река Арда.

Пътят на входа на Средногорци, идващ от Рудозем

Селищното име Топукли е засвидетелствано в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. Според него в селото живеят 37 мюсюлмански семейства категория чифт и 29 неженени мюсюлмани. Наред с тях има 10 християнски семейства и 18 неженени християни. Сред християнските антропоними се откриват такива, чиито лично име и презиме са от славянския пласт антропонимия: Радо Стойо, Вълчо Стойо, Велко Радо, Вълчо Велко и др. Откриват се сложни имена: Димо Радослав, Тодор Радослав. Общият данък на местното население възлиза на 4528 акчета.[2] В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Средногорци (Топуклу) са постъпили в армията 10 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци.[3]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Читалище „Никола Вапцаров“, създадено в 1950 година с библиотека към него.[4]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Свети Иван Рилски“.

  1. www.grao.bg
  2. Митринов, Георги. Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век. Част 1. Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021. ISBN 978-619-245-172-1. с. 110-111.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  4. Информация на сайта на Община Мадан Архив на оригинала от 2016-02-04 в Wayback Machine..