Средногорци
| Средногорци | |
 | |
  Средногорци  Средногорци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 819 души[1] (15 март 2024 г.) 69,6 души/km² |
| Землище | 11,772 km² |
| Надм. височина | 762 m |
| Пощ. код | 4954 |
| Тел. код | 03032 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 68451 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Мадан Фахри Молайсенов (ДПС; 2011) |
| Кметство – кмет | Средногорци Светлан Младенов (ГЕРБ) |
Средногорци е село в Южна България. То се намира в община Мадан, област Смолян. Старото име на селото е Топуклу.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Средногорци се намира в планински район. В близост до селото река Черна се влива в река Арда.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селищното име Топукли е засвидетелствано в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. Според него в селото живеят 37 мюсюлмански семейства категория чифт и 29 неженени мюсюлмани. Наред с тях има 10 християнски семейства и 18 неженени християни. Сред християнските антропоними се откриват такива, чиито лично име и презиме са от славянския пласт антропонимия: Радо Стойо, Вълчо Стойо, Велко Радо, Вълчо Велко и др. Откриват се сложни имена: Димо Радослав, Тодор Радослав. Общият данък на местното население възлиза на 4528 акчета.[2] В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Средногорци (Топуклу) са постъпили в армията 10 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци.[3]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Никола Вапцаров“, създадено в 1950 година с библиотека към него.[4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църква „Свети Иван Рилски“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Митринов, Георги. Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век. Част 1. Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021. ISBN 978-619-245-172-1. с. 110-111.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Информация на сайта на Община Мадан Архив на оригинала от 2016-02-04 в Wayback Machine..
| ||||||||
