Сикхска империя
| Сикхска империя | |
| — Империя — | |
| 1799 – 1849 | |
 Знаме  Герб | |
 Сикхската империя в разцвета си ок. 1839 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Гуджранвала (1799 – 1802) Лахор (1802 – 1849) |
| Официален език | |
| Неофициален език | персийски, панджабски, догри, кашмирски, пущу |
| Религия | сикхизъм |
| Форма на управление | Монархия |
| Махараджа | |
| 1801 – 1839 | Ранджит Сингх (първи) |
| 1843 – 1849 | Далип Сингх (последен) |
| Везир | |
| 1799 – 1818 | Джамадар Кхушал Сингх (първи) |
| 1846 г. (последен) | Гулаб Сингх |
| История | |
| Превземане на Лахор от Ранджит Сингх | 7 юли 1799 г. |
| Край на Втората англо-сикхска война | 29 март 1849 г. |
| Площ | |
| 491,464 km² | |
| Население | |
| По оценка от 1831 г. | 3 500 000 |
| Валута | нанак шахи сике |
| |
| Днес част от |  Индия Пакистан Афганистан Китай |
| Сикхска империя в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Сикхската империя (на пенджабски: سکھ سلطنت, ਖ਼ਾਲਸਾ ਰਾਜ) е историческа държава на Индийския субконтинент, образувана под командването на махараджа Ранджит Сингх, който установява секуларна империя, управлявана от Пенджаб.[1] Империята просъществува от 1799 г., когато Ранджит Сингх превзема Лахор, до 1849 г. Създадена е на основата на група автономни сикхски конфедерации.[2] При разцвета си през 19 век, империята обхваща територии от Хайберския проход на запад до западните части на Тибет на изток и от Митанкот на юг до Кашмир на север. В религиозно отношение е разнообразна (10 – 12% сикхи,[3][4] 80% мюсюлмани[3] и под 10% индуси[3]) и има население от около 3,5 милиона души към 1821 г. Това е последният голям регион от Индия, който е анексиран от британците.
Корените на Сикхската империя могат да бъдат проследени поне до 1707 г., когато умира Аурангзеб и Моголската империя започва да тъпи упадък. След като моголите отслабват значително, сикхската армия (Дал Кхалса) предприема военните офанзиви срещу тях и срещу дуранийците на запад. Това води до нарастване на армията, която се разделя на различни полунезависими конфедерации. Всяка от тях контролира различни райони и градове. Все пак, в периода 1762 – 1799 г. сикхските командири на тези образувания започват да функционират като независими военачалници.
Образуването и консолидирането на империята започва с превземането на град Лахор от махараджа Ранджит Сингх от афганистанския му владетел Земан Шах Дурани и с последвалото постепенно пропъждане на афганистанците от Пенджаб и обединение на сикхските конфедерации. Ранджит Сингх е провъзгласен за махараджа на Пенджаб на 12 април 1801 г., като така се създава обединена политическа държава. Коронацията е проведена от Сахиб Сингх Беди, потомък на Нанак.[5] Ранджит Сингх се издига на власт за много кратко време, от водач на една конфедерация до махараджа на Пенджаб. Той започва да модернизира армията, използвайки последните техники на обучение, както и нови оръжия и артилерия. След смъртта му, империята отслабва от вътрешни борби и лошо политическо управление. Накрая, през 1849 г. държавата се разпада вследствие Втората англо-сикхска война. Империята включва четири провинции: Лахор, Мултан, Пешавар и Кашмир.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ranjit Singh: A Secular Sikh Sovereign by K.S. Duggal. ''(Date:1989. ISBN 81-7017-244-6'') // Exoticindiaart.com, 3 септември 2015. Посетен на 9 август 2009.
- ↑ Grewal, J. S. The Sikhs of the Punjab, Chapter 6: The Sikh empire (1799 – 1849). Cambridge University Press, 1990. ISBN 0521637643.
- ↑ The Sikhs of the Punjab, Volumes 2 – 3. Cambridge University Press, 1998. ISBN 9780521637640. с. 113.
- ↑ The Encyclopaedia of Sikhism Архив на оригинала от 2014-05-08 в Wayback Machine., section Sāhib Siṅgh Bedī, Bābā (1756 – 1834)