Света Богородица Мавровска
| „Света Богородица Мавровска“ Παναγία Μαυριώτισσα | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в дем Костур | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Костур |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Костурска |
| Архиерейско наместничество | Костур |
| Изграждане | XI век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Света Богородица Мавровска“ в Общомедия | |
„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православен манастир край град Костур, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4] В 1924 година църквата с параклиса „Свети Йоан Богослов“ е обявена за паметник на културата.[5]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на костурския полуостров Горица срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска.[3] В двора на манастира е природната забележителност Мавровски чинар.[6]
Католикон
[редактиране | редактиране на кода]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на източната е полукръглата апсида на олтара.[4][3]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]
Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).[1][3] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1][3] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.[3][4]
От X век са входните резбовани дървени врати.[7]
-
-
-
-
-
Апостол Лука, стенопис от края на XI век
„Свети Йоан Богослов“
[редактиране | редактиране на кода]
Според запазения надпис 1552 година на южната стена на католикона е иззидан и изписан от зографа Евстатиос Якову с ценни стенописи параклисът „Свети Йоан Богослов“. В архитектурно отношение е малък, еднокорабен храм с дървен покрив и вход от запад. Апсидата не излиза извън източната стена. Северната му стена е и южна стена на католикона, затова и покривът му е едноскатен, влизащ под ската на този на католикона.[8]
-
Света Богородица Ширшая небес в апсидалната конха -
Свети Сисой в параклиса „Свети Йоан Богослов“, 1552 г. -
Изцеляване на слепите в параклиса „Свети Йоан Богослов“, 1552 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-21. Посетен на 20 декември 2018.
- ↑ а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 34. (на гръцки)
- ↑ ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ Πλάτανος στον αύλειο χώρο της Ι. Μονής Παναγίας Μαυριώτισσας, Καστοριά // Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο. Посетен на 2 май 2023 г. (на гръцки)
- ↑ Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Pravoslavieto.com.
- ↑ Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)
