Направо към съдържанието

Пандъкли

Пандъкли
Оріхівка
село
Знаме
      
Герб
Украйна
45.8061° с. ш. 28.9089° и. д.
Пандъкли
Одеска област
45.8061° с. ш. 28.9089° и. д.
Пандъкли
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Надм. височина68 m
Население1784 души (2024)
Основаване1830
Пощенски код68721
Телефонен код+380 4846
МПС кодBH / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Пандъкли в Общомедия

Пандъкли, Пандъклия, Пандаклий или Ореховка (на украински: Оріхівка) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Заема площ от 2,79 км2. Преобладаваща част от жителите са българи.

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е на 7,5 километра западно от Хасан Батър, на 11,5 километра североизточно от Кубей.

През 70-те години на XVIII век на юг и югозапад от Пандъкли съществуват ногайски селища, чиито останки са индентифицирани в историографията като Чийечел и Кичинчу.[1]

Днешното село Пандъкли е основано през 1830 година от преселници от българските земи на юг от Дунава, заселили се в Бесарабия след края на Руско-турската война от 1828-1829. Преселниците произхождат от с Фъндъклии (Пандъклии), днес Тенево, Ямболско.[2]

През 1835 година в Пандаклия са регистрирани 127 семейства с 676 жители (353 мъже и 323 жени). Според данните от 1837 година в селото се отглеждат 83 коня, 498 глави едър рогат добитък, 2145 овце, 2 магарета и 21 свине. Има 3 вятърни мелници, една конна мелница и 13 тъкачни стана.[3]

В началото на 60-те години на XIX век в Пандаклия функционира училище с 63 ученика.[4] В 1877 година в училището се обучават 75 момчета и 4 момичета.[5] През същата година в селото има 4 конни и 31 вятърни мелници.[6]

В началото на ХХ век Пандаклия има 550 къщи (двора) и 3205 жители.[7]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Пандъклия е в границите на Румъния. Според преброяването от 1930 година общият брой на жителите е 4365 души, от които 4273 българи (97,89%), 31 руснаци (0,71%), 29 румънци (0,66%), 9 украинци и 1 гагаузин.[8]

От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През февруари 1941 година е създаден първият колхоз - „Коминтерн“.[9]

От 1944 до 1991 година Ореховка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.

Населението на селото възлиза на 2426 души(2001 г.). Гъстотата е 869,53 души/км2.

Демографско развитие:

  • 1852 – 1046 души;[10]
  • 1870 – 1735 (882 мъже и 854 жени)[11]
  • 1875 – 1837 (926 мъже и 911 жени)[11]
  • 1877 – 2652 (1426 мъже и 1226 жени);[5]
  • 1930 – 4365 души

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[12]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 2426 100.00
Български 2280 93.98
Украински 51 2.10
Руски 44 1.81
Молдовски 22 0.90
Гагаузки 20 0.82
Цигански 4 0.16
Немски 1 0.04
Други 4 0.16
  1. Шабашов, А. В., Природно-географические условия. Общие сведения о селе, в: Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии, Одесса 2003, с. 29-30.
  2. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 330..
  3. Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 266, 270.
  4. Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 149.
  5. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 234.
  6. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 434.
  7. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26.
  8. Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4., архив на оригинала от 9 април 2016, https://web.archive.org/web/20160409222105/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Cetatea%20Alba_1930.pdf, посетен на 15 май 2010 
  9. „Ореховка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, с. 387.
  10. Новаков, С., пос. съч., с. 528.
  11. а б Новаков, С. З., пос. съч., с. 407.
  12. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 април 2018. (на украински)