Оризаре

Оризаре
	Оризаре
	Оризаре Оризаре
Общи данни
Население	1568 души (15 март 2024 г.); 48,8 души/km²
Землище	32,157 km²
Надм. височина	26 m
Пощ. код	8248
Тел. код	055638
МПС код	А
ЕКАТТЕ	53822
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Несебър; Николай Димитров ; (независим политик; 2007)
Кметство; – кмет	Васил Василев

За други населени места с подобни имена вижте Оризари.

Оризаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География

Намира се на 19 km от общинския център Несебър и на 34 km от областния център Бургас. През селото минава Бяла река. Тя невинаги е протичала през селото. На топографските карти се вижда нейното естествено корито след село Гюльовца в посока село Порой. Новото корито на реката няма характерните за стари реки наносни брегове. На изхода на селото стръмните ѝ брегове пресичат старо гробище.

Климатът е приятен.

История

Знае се по предание, че село Оризаре се намира на сегашното си място от около 250 години. Разположено е в Югоизточната част на България, а най-близкия град е Несебър.

Създаването на селото се губи далеч преди освобождаването ни от Османско владичество. Около 1750 г. на сегашното място, където е селото е имало турски чифлик, чийто чорбаджия е бил Кямил бей. Одаята му била в северната част на селото, а харманите и воденицата до река Бяла, която той отбил от старото корито, за да минава през владенията му. Работниците на чифликчията живеели в дървени бараки заедно с няколко български фамилии и може би оттук се обяснява и старото име на селото – Бараклий, което остава до 1934 г.

През 1869 г. е построена църквата „Света Параскева“. Празникът на селото се чества всяка година на 14 октомври, когато църквата почита Света Параскева.

След Освобождението остава само българското население. Селото е било център на община и жителите му бързо се увеличили. Занимавали се със земеделие и животновъдство. Някои от тях по-ентусиазирани, благодарение на водата се опитали да засеят ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре.

До 1934 година името на селото е Бараклии.^[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бараклии е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост
Общо	1466
Българи	892
Турци	23
Цигани	439
Други	15
Не се самоопределят	75
Неотговорили	22

Редовни събития

Празникът на селото е на Света Петка през октомври. Всяка година на тази ден има панаир.

Личности

Душана Здравкова (р.1953) – български политик, народен представител за България в Европейския парламент
Димитър Ф. Арнаудов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Малко Търново, жител на Бараклии, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[5]

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52 и 828.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52 и 828.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-4] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]