Онуфрий Аргитис
Онуфрий Аргитис | |
зограф | |
Роден | |
---|---|
Религия | православие |
Онуфрий Аргитис в Общомедия |
Онуфрий Аргитис (на гръцки: Ονούφριος Αργήτης или Αργείτης, Αργίτης) е албански зограф и протойерей на Елбасан от XVI век.[1] Твори в южна и централна Албания, както и югозападна Македония.[2] Творбите му се характеризират с поствизантийски и венециански влияния. Той е автор също така на портрети, пейзажи и църкви.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Малко се знае със сигурност за живота на Онуфрий. Съществуването му е открито в XX век. Относно мястото му на раждане, само надпис в църквата „Свети Апостоли“ в Костур е запазен.[5] Смята се, че Онуфрий е роден в началото на XVI век около Берат или около Костур в албанско семейство.[6][7][8][9] Съществуват и предположения, че произхожда от Аргос.[10]
Онуфрий е най-великият от група албански зографи, творили в началото на XVI век. Той следва традициите на византийската школа, но и ги развива. Творбите му са забележителни с майсторството му с цветовете – червената боя, която той използва има техническото наименование „Онуфриево червено“.[11]
В 1547 година Онуфрий изписва църквата „Свети Апостоли“ в Костур. Около 1554 година твори в църквата „Свети Безсребреници“ отново в Костур.[12]
Национален музей, посветен на Онуфрий, е открит в помещение на църквата „Успение Богородично“ в Берат на 27 февруари 1986 година.[13]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
„Възкръсението на Лазар“ – византийска икона от Онуфрий, XVI век. Музей на средновековното изкуство, Корча
-
„Мария и младенецът“ – икона от Онуфрий, XVI век
-
Икона от Онуфрий, Бератската катедрала
-
Икона на апостол Свети Петър, дело на Никола, син на Онуфрий, втората половина на XVI век. Днес в музея на Онуфрий в Берат
-
Римският император Константин I с майка му Елена Константинополска, икона от Никола, син на Онуфрий, втората половина на XVI век
-
Стенопис над входа на „Свети Апостоли“, 1547 г.
-
Стенописи от „Свети Апостоли“, 1547 г.
-
Свети Георги от „Свети Апостоли“, 1547 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Th. Popa. Onufre, une figure de la peinture albanaise, Studia Albanica III, 1957, p. 209.
- D. Dhamo. Peintres albanais aux XVI – XVIII siècles en Albanie et dans d'autres régions balkaniques, Tirana, 1984, p. 1 – 14.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Elsie, Robert. Historical Dictionary of Albania. Scarecrow Press, Inc., 2010. с. 339. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ Σίσιου, Ιωάννης. Εικόνες του Ονούφριου ταχα και ζωγράφου στην Καστοριά, σ. 335 - 336 // Архивиран от оригинала на 2012-04-02. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ Norris, H.T. Islam in the Balkans Religion and Society Between Europe and the Arab World. University of South Carolina Press, 1993. ISBN 978-0-87249-977-5. с. 68.
- ↑ UNESCO Chronicle, Volume 20 UNESCO Chronicle Published 1974 p. 168
- ↑ Σίσιου, Ιωάννης. Εικόνες του Ονούφριου ταχα και ζωγράφου στην Καστοριά, σ. 335 // Архивиран от оригинала на 2012-04-02. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ Σίσιου, Ιωάννης. Ο παλαιός των ημερών ως ξεχωριστή εικονογραφική σύλληψη του ζωγράφου Ονούφριου στην Καστοριά // Зборник радова Византолошког института/Recueil des travaux de l’Institut d’etudes byzantines. XLIV, 2007, с. 537-547.
- ↑ Elsie, Robert. Historical Dictionary of Kosova. Scarecrow Press, Inc., 2004. с. 129.
- ↑ Lloshi, Xhevat. Rreth alfabetit të shqipes: me rastin e 100-vjetorit të Kongresit të Manastirit. Logos-A, 2008. с. 197.
- ↑ Giakoumis, Georgios K. Monuments of Orthodoxy in Albania. Athens, Doukas School, 1996. с. 191.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Τέχνη και χορηγία στην Αρχιεπισκοπή Αχρίδας μετά την οθωμανική κατάκτηση, Δασκαλα Αποδοση τιμησστην ομοτιμη καθηγητρια Μαιρη Παναγιωτιδη-Κεσισογλου, Αθήνα 2015, 146
- ↑ Gloyer, Gillian. Albania. 2012. с. 119 - 120.
- ↑ Николовски, Дарко. Царските двери от црквата Св. Никола, с. Зрзе - Прилеп // УДК. 75.046 (497.7), стр. 143. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ Албанский национальный иконографический музей „Онуфрий“ // Архивиран от оригинала на 2014-12-26. Посетен на 2014-12-26.