Оксалова киселина
| Оксалова киселина | |
 | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | Н2С2О4 |
| Моларна маса | 90,034 g·mol−1 (суха) 126,065 g·mol−1 (дихидрат) |
| Външен вид | бели кристали |
| Плътност | 1,90 g·cm−3 (суха) 1,653 g·cm−3 (дихидрат) |
| Точка на топене | 189 – 191 °C (суха) 101,5 °C (дихидрат) |
| Точка на кипене | 365 °C |
| Парно налягане | <0,001 mmHg |
| Разтворимост във вода | 90-100 g/L |
| Разтворимост в етанол | 237 g/L |
| Разтворимост в диетилов етер | 14 g/L |
| pKa | 1,19 |
| Магнитна възприемчивост | -60,05·10−6 cm3/mol |
| Диполен момент | 1,0E−31 |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −817,38 kJ/mol |
| Стандартна енталпия на изгаряне | −251,8 kJ/mol |
| Опасности | |
| Основни опасности | разяждаща |
| NFPA 704 |  1
3
0
|
| Точка на запалване | 166 °C |
| LD50 | 270 mg/kg (домашна мишка) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 144-62-7, 6153-56-6 |
| PubChem | 971 |
| ChemSpider | 946 |
| Номер на ЕК | 205-634-3 |
| Номер на ООН | 3261 |
| DrugBank | DB03902 |
| KEGG | C00209 |
| MeSH | Oxalic+acid |
| ChEBI | 16995 |
| ChEMBL | 146755 |
| RTECS | RO2450000 |
| SMILES | C(=O)(C(=O)O)O |
| InChI | 1S/C2H2O4/c3-1(4)2(5)6/h(H,3,4)(H,5,6) |
| InChI ключ | MUBZPKHOEPUJKR-UHFFFAOYSA-N |
| Beilstein | 385686 |
| UNII | 9E7R5L6H31 |
| Gmelin | 2208 |
| 3DMet | B00059 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Оксалова киселина в Общомедия | |
Оксаловата (1,2-етандиова) киселина е органично химично съединение с формула Н2С2О4.[1]
Кристализира от водни разтвори под формата на големи безцветни призматични кристали, които съдържат две молекули вода. Разтваря се във вода и етанол, слабо в етер. Т.т. 101 °C (хидрат), 189 °C (безводна), сублимира при 157 °C. При загряване с глицерин образува мравчена киселина. Среща се в свободно състояние в листата на цвекло, лапад и карамбола и като калиев хидрогеноксалат в киселец и ревен. Калиевият и амониевият оксалат са разтворими във вода, а калциевият е силно неразтворим. Промишлено се получава при загряване на безводна натриева основа и въглероден оксид в автоклав при 160 – 200 °C и 0,8 – 1 MPa. Образува се натриев оксалат. Оксаловата киселина се освобождава лесно след това при реакция със сярна киселина. Използва се за почистване на метали и като междинен продукт при химични синтези. Поради избелващото си действие се използва в текстилната и кожухарската промишленост. В бита намира приложение за почистване на петна от ръжда или кръв върху бели тъкани (за предпочитане памучни). Оксаловата киселина се използва за борба с вароатозата по пчелите. Името ѝ произлиза от дървесния род Oxalis, откъдето първоначално е добивана.[2]
Оксаловата киселина не е полезна за организма, защото намалява калция в него, като образува калциеви съединения, неразтворими във вода. Това води до появата на камъни в бъбреците.
Летална доза при хора (орален прием): 600 mg/kg.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 272.
- ↑ Herman Boerhaave, Elementa Chemiae (Basil, Switzerland: Johann Rudolph Im-hoff, 1745), volume 2, с. 35 – 38. „Processus VII. Sal nativum plantarum paratus de succo illarum recens presso. Hic Acetosae.“
