Надпис от Филипи
| Надпис от Филипи | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Кавала |
| античен град | Филипи |
| Археология | |
| Вид | летописен надпис |
| Период | IX век |
| Епоха | Средновековие |
Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековен български епиграфски паметник от времето на кан Пресиян (836 – 852). До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две четвъртити плочи от едрозърнест мрамор. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопките през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега плочите се намират в лапидариума на археологическия музей при разкопките.
История
[редактиране | редактиране на кода]Началото на надписа е видял и преписал французина отец Браконие през 1707 година. С течение на времето обаче той бил засипан и в 1923 година отново открит. Целият надпис е бил издълбан върху шест плочи, които са били част от стилобата на базиликата, т.е. покритата с плочи основа, откъдето се издигали колоните. Той е един от най-дългите прабългарски надписи.[1]
По недотам точния препис на отец Браконие, първата част на надписа е обнародвана няколко пъти от различни изследователи. За първи път двете части на надписа са публикувани цялостно през 1928 година от Франтишек Дворник в списанието на Френската археологическа школа в Атина (École Française d'Athènes). През 1931 година Йордан Иванов публикува паметника в своя труд „Български старини из Македония“, разглеждайки го като два отделни надписа.[2]
Надписът от Филипи е от групата на летописните надписи и дава сведения за похода на кавхан Исбул в земите на смоляните.
Съдържание на надписа
[редактиране | редактиране на кода]
На гръцки език:
| „ | Το]ν πολων Βου(λ)γα-
ρον [ο] εκ θεου αρχον ο Π- ερσιανος απεστιλεν Ι[σ]βουλον τον καυχανον δοσας αθτον φοσα- τα κ(ε) τοω ητξιργου βοιλ- αν κ(ε) τον κανα βοιλα κολοβρον κ(ε) ο καυχανοσ επι τουσ Σμολεανους ο- ν......Η [τησ] την αληθηναν γ- υρευη, ο θ(εος) θεορι.κ(ε), η τησ ψ- ευδετε, ο θ(εος) θεορι. Τουσ Χριστηανους οι βουλγαρι- σ πολα αγαθα επυισα[ν] κ(ε) οι Χριστηανοι ελησμον- ησαν, αλλα ο θ(εο)ς θεορι. |
“ |
Превод:[3]
| „ | На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати капхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и капханът срещу смоляните.............
Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда. |
“ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр.79 – 88.
- ↑ Йордан Иванов. „Български старини из Македония“. София, 1931, стр. 1 – 12
- ↑ Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр.79-80.
| ||||||||||||||||||||
