Направо към съдържанието

Михаил Тал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Тал
съветски и латвийски шахматист,
8-и световен шампион по шахмат
Информация
Държава Латвия
Състезател на СССР
Роден
Починал
27 юни 1992 г. (55 г.)
Званиегросмайстор (1957)
Световен шампион1960 – 1961
Най-високо ЕЛО2705 (1980)
Място в света76 – 78 (за всички времена)
Място в държавата1 (за всички времена)
Михаил Тал в Общомедия

Михаил Нехемиевич Тал (на латвийски: Mihails Tāls) е осмият световен шампион по шахмат и журналист. През 1960 г. побеждава Михаил Ботвиник с 12,5:8,5 и така едва 23-годишен става най-младият световен шампион по шахмат за времето си. Застоява се на шахматния трон най-малко от всички до тогава – година и 5 дни (Василий Смислов царувал 6 дни по-дълго). Губи титлата през 1961 г. в мача реванш от Ботвиник с 8:13 т. след което, вече 24-годишен, станал и най-младият в историята ексшампион.

Абсолютен световен рекордьор по броя на последователните игри без загуба – 7 турнира и 93 партии.

Шампион на СССР за 1957, 1958, 1967, 1972, 1974 и 1978 г. По броя на титлите – 6 е рекордьор заедно с Ботвиник. Шампион на Латвийската ССР (1953, 1965), осемкратен олимпийски шампион в състава на отбора на СССР, трикратен световен шампион и шесткратен европейски шампион в състава на студентски отбори, победител в междузоналните турнири за световно първенство (1958, 1964, 1979), турнира на претендентите за световната титла (1959), участник в два финални мача за световната шахматна корона и седем мача на претендентите, победител в 44 международни турнира, Заслужил майстор на спорта на СССР (1960), главен редактор на списание „Шахматы“ (1960 – 1970). Тал е първият неофициален световен шампионат по блиц (1988).

Известен е с атакуващия си стил. По време на игра гледал противниците си в очите и измислял някои от най-великите жертви и тактики в шахматната игра. Затова е наричан „Моцарт на шахматното изкуство“, „шахматният Паганини“, „великият актьор на шахматната сцена“, „вълшебникът от Рига“, „вихърът от Съветския съюз“, „демонът“, „пиратът на шахматната дъска“, „всяческа ферзь“ (фигура с неограничени възможности в шаха, дама, царица).[1]

Михаил Тал на Европейското първенство 1961 в Оберхаузен

Роден е на 9 ноември 1936 г. Рига, Латвия в еврейско семейство: известния лекар Нехемия Мозусович Тал (1896, Либàва — 1957, Рига) и братовчедка му Ида Григориевна Тал. Баща му е бил главен невролог на Латвия. Михаил е бил второ дете в семейството и се ражда с три пръста на дясната ръка. Съгласно редица биографи на Тал, истинският му баща бил приятелят на семейството Роберт Борисович Папирмейстер, впоследствие втори мъж на майка му. За това знаел и Михаил и кръг от познати.[2][3] Вдовицата на Тал Ангелина и дъщеря му Жана опровергават това.[4] На 6 месеца Тал преболедува много тежък вирусен менингит,[1] след който поне 5 години не трябвало да се занимава с умствени натоварвания, но вместо това, на 3 години той вече четял, а на 5 – умножавал наум трицифрени числа. На 7-годишна възраст баща му го научава на древната игра и това предначертава съдбата му. Според други източници се научава да играе шах на 10 години.[5] Притежавал необикновена памет: можел да повтори дума по дума медицинска лекция на баща си.

Училище започва директно от 3-ти клас, а на 15-годишна възраст става студент в историко-филологическия факултет на Латвийския университет.

Постъпва в шахматния кръжок в Двореца на пионерите и негов първи учител става знаменитият шахматен педагог Янис Крузкопс. Той веднага забелязва колко талантлив е младият му ученик, как страстно се борел зад дъската и как огнено горели очите му по време на игра, с каква възхитителна смелост жертвал своите фигури и колко мълниеносен бил разчетът му. На 12 години получава 2-ри разряд по шахмат и съществува легенда, че се считал за непобедим, затова когато разбрал за пребиваването на Ботвиник в Рига, не могъл да устои на изкушението да провери своята сила, взел под ръка шахматната дъска и се отправил на гости на Ботвиник. Срещата помежду им обаче така и не се състояла, понеже Ботвиник спял.

През 1950 г. Тал покрива 1-ви разряд и за пръв път играе в шампионата на Латвия. Още тогава станал известен в републиката като любител на „мътните води“. Почти във всяка позиция търсел комбинационно усложнение и щом го намерел, то моментално жертвал някакъв материал.

На 16 години става национален майстор на спорта.

През 1954 г. разделя 2 – 3 място в шампионата на Латвия с бъдещия си приятел Айварс Гипслис. Същата година печели и мач срещу беларуския шампион Владимир Сайгин с 8:6 т. Дългогодишният му треньор Александър Кобленц си спомня за него: „Тал ненавижда пасивната защита. Винаги, когато му се удаде възможност да пристъпи в настъпление, използва шанса си. Умението на младия шахматист да се защитава е достоверен признак за шахматния му талант.“
През 1956 г. неочаквано печели полуфинала на 23-тия шампионат на СССР в Ленинград и разделя 5 – 7 място на финала от 18 участника с 10,5/17 т. Григорий Левенфиш го нарича най-колоритната фигура в шампионата: „Той е изключително способен тактик, разчитащ комбинациите с поразителна бързина. Тал от първия кръг плени публиката със своя стремеж към остра и сложна игра... Големият му талант е налице.“

Домът в Рига, в който е живял Михаил Тал

Първият му международен дебют е 1957 г. в Швеция, където играе на 3-та дъска на студентското световно отборно първенство за състава на СССР след Корчной и Полугаевски. Разгромява шампиона сред юношите от 1951 г. Борислав Ивков, който след това публикува статия под пророчески надслов: „Тал! Запомнете това име!“ Печели златен медал на 3-та дъска – първи в колекцията му. Същата година печели 24-тия шампионат на СССР в Москва с 14/21 т. като побеждава и 2-рия, и 3-тия призьор (Бронщайн и Керес) – събитие, невиждано отдавна. Тал става международен гросмайстор и вторият най-млад шахматист, печелил първенството на СССР по шахмат за времето си.

През 1957 г. завършва история и философия в университета в Рига.

През 1958 г. за първи път шампионатът на СССР се провежда в латвийската столица Рига. Тал започва неудачно – с 4,5/9 т., но това не сломява духа му, а тъкмо напротив. След бурния финиш от 8/9 т. отново печели златен медал с 12,5/18 т., оставяйки зад себе си Петросян, Бронщайн, Авербах, Полугаевски, Спаски. Същата есен играе в междузоналния турнир в югославския адриатически град Порторож и именно той става изключително важен етап в неговата кариера. Печели 1-во място и прави първа стъпка към шахматния Олимп.

През есента на 1958 г. играе на олимпиадата в Мюнхен за отбора на СССР. Той е едва 1-ва резерва и все пак е щастлив, че е попаднал в компанията на асове като Ботвиник, Смислов, Керес, Бронщайн. Именно там най-сетне се запознава с Ботвиник и след една от партиите световният шампион го попитал: „Защо вие пожертвахте пешка?“ Тал мигновено отвърнал: „Защото ми пречеше.“ С 12 победи и 3 ремита без нито една загуба заема 1-во място на своята дъска и печели златен медал.

През 1959 г., подготвяйки се за турнира на претендентите, отново потвърждава своята класа като дели 2 – 3 място със Спаски на 26-ия шампионат на СССР в Тбилиси и като уверено побеждава съперниците си в крупния международен турнир в Цюрих, посветен на 150-годишнината от откриването на местното шахматно общество. 25 години по-рано тук играли Алехин, Ласкер, Еве, а сега – Тал, Глигорич, Керес, Боби Фишер. С 11,5/15 т. Тал повтаря успеха на Алехин.

През есента на 1959 г. в югославските градове Блед, Загреб и Белград се провежда 4-кръговият турнир на 8-те претенденти – Смислов, Керес, Петросян, Тал, Глигорич, Олафсон, Бенко и 16-годишния Фишер. Въпреки успехите му в Мюнхен, Тбилиси и Цюрих, Тал не бил причислен към фаворитите. Преди турнира между гросмайсторите била разпространена анкета с най-вероятния победител от претендентите. Единствено Юрий Авербах посочил името Михаил Тал. След неудачното участие в Порторож Авербах станал секундант на Тал, но главен негов секундант и треньор бил Александър Кобленц, който дошъл за 5-ия кръг. Вероятно се отнасяли с недоверие към рискования стил на Тал. Главните му претенденти – Керес и Смислов имали много повече опит и не пропуснали нито един претендентски турнир, докато Тал бил дебютант. Смислов бил 2 пъти 1-ви в този турнир, а Керес – 2 пъти 2-ри. Високо оценявали и шансовете на шампиона на СССР от 1959 г. Тигран Петросян. Не било тайна, че 2 седмици до старта Тал бил опериран от апендицит и считали, че едва ли ще може да издържи на напрежението 28 кръга. С физическа кондиция бъдещият шампион никога не се отличавал. „Балтийският пират“, както го наричала местната преса, започнал турнира слабо, както винаги, но след това Тал си бил Тал. В 16-и, 17-и и 18-и кръг побеждава последователно Глигорич, Керес и Олафсон и повел в турнира. Такъв темп се оказал непосилен за другите участници и когато шахматистите пътували към югославската столица, вестниците писали: „7 гросмайстори се приближават към Белград, Тал – към Ботвиник!“ С 20/28 т. Тал спечелва турнира на претендентите, изпреварвайки с 1,5 т. Керес. Откликът на „Дойче шахцайтунг“ бил: „Тал е в шампионска форма! Предприемчив като Ботвиник, балансиращ над пропастта – като Ласкер, коварен в дебюта и мителшпила – като д-р Еве, изпълнен с неочаквани и фантастични замисли – като Алехин и по блестящата си игра – напомнящ Морфи“.

М. Ботвиник – М. Тал 0 – 1
abcdefgh
8
черен топ на бяло поле c8
черен цар на бяло поле g8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черен офицер на черно поле g7
черна пешка на бяло поле h7
черна пешка на черно поле d6
черна пешка на бяло поле g6
бяла пешка на бяло поле d5
черна пешка на черно поле e5
черен офицер на бяло поле f5
черен кон на бяло поле h5
черна дама на черно поле b4
черен топ на бяло поле c4
бял кон на черно поле c3
бял офицер на черно поле e3
бяла пешка на черно поле g3
бяла пешка на бяло поле h3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на черно поле b2
бяла дама на бяло поле e2
бяла пешка на черно поле f2
бял офицер на бяло поле g2
бял цар на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял топ на черно поле c1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Финален мач за световната титла, Москва, 1960.
В тази позиция Тал пожертва фигура за пешка и инициатива: 21... Kf4. Жертвата е некоректна, но Ботвиник и тук, и на 24-тия ход избира неверни ходове и в резултат получава изгубена позиция. 22.g:f4? e:f4 23.Оd2 Д:b2 24.Тab1? f3! 24.Т:b2 f:e3 25.Тb3 Тd4 26.Ое1 Ое5+ и в ендшпила с две пешки за фигура и с позиционен превес черните спечелват.

От 15 март до 5 май 1960 г. в московския театър „Пушкин“ се провежда мачът за световната титла между двата антипода – Михаил Ботвиник и Михаил Тал. Главен арбитър е Щалберг. Секундант на Тал е Кобленц, секундант на Ботвиник – Голдберг. На входа на театъра Тал видял високата фигура на ексшампиона Еве, а Кобленц му прошепнал: „Това е на щастие. Срещата с Еве винаги носи късмет!“ И действително 23-годишният Тал преодолява 48-годишния Ботвиник в първата среща. Когато позициите носели остро-комбинационен характер, Тал бил в стихията си, но когато излизал „сух от водата“ и в позиционни, стратегически партии, Ботвиник се отчаял. При +6, –2, =13, на 23 години Миша Тал става 8-ият световен шампион по шахмат – най-младият до тогава.

Световният шампион Михаил Тал на 23 години играе на Олимпиадата в Лайпциг през 1960 г. срещу Боби Фишер (реми) на 1-ва дъска в мача СССР – САЩ

През есента на 1960 г. оглавява отбора на СССР на олимпиадата в Лайпциг. В деня на мача СССР – САЩ напливът на публиката е толкова голям, че организаторите ограничават броя на зрителите. Двубоят между Тал и Фишер пробужда изключителен интерес. Младият американец търсел реванш след турнира на претендентите в Югославия. Партията между двамата действително е много интересна, но завършва реми. След този мач отборът на СССР си осигурява титлата. Така в последния кръг Тал си позволява да допусне единствената загуба в турнира – от английския майстор Пенроуз. Завършва със златен медал на първа дъска при резултат +8, –1, =6.

На единствения международен турнир, на който участва в качеството си на световен шампион, а именно новогодишния турнир в Стокхолм в началото на 1961 г., допуска 3 ремита и побеждава във всички останали партии, с което убедително извоюва 1-вия приз.

Най-младият световен ексшампион

[редактиране | редактиране на кода]

Световни, олимпийски, европейски и всесъюзни първенства

[редактиране | редактиране на кода]

Тал не вярвал, че патриархът ще се възползва от правото си на реванш. Поканата на Ботвиник на 1 септември 1960 г. идва изненадващо за него. Още повече, че получава и поредните си сериозни бъбречни неразположения. Въпреки това се съгласява на мач реванш.

Когато постъпва поканата, Кобленц предлага на своя ученик да разгледат няколко партии на Ботвиник, играни след 1-вия мач помежду им. Тал шеговито отвръща: „Партии на Ботвиник?! Не сме ли се нагледали на тях? Дай по-добре да разгледаме партии на Керес.“ В този ден така и не започват подготовка. Кобленц предлага да сменят треньора за доброто на Тал, но шампионът мигновено отвръща: „Или вие, маестро, или никой!“. В навечерието на мача в Рига излиза първата книга на младия шампион „Мач Ботвиник – Тал“. В нея разказва за трудностите на подготовка, поради отсъствието на опит в мачови борби. Пише, че не отделял голямо внимание на подготовката, особено в дебюта. Това, естествено, дало отражение в първия двубой помежду им – не останал доволен от много от началните стадии. Но имало и своите плюсове – в началото на мача чувствал силен шахматен глад, а още по-важно, в края не чувствал ситост. Коментарите му били винаги интересни. За жертва на дама в една от партиите пише: „Дамата свърши своята работа – дамата повече не ми е нужна“. При това особено романтично възприятие на играта Тал се отнася с необходимата самокритика и уважение към противниковите ходове и планове като цяло.

От 15 март до 12 май 1961 г. в московския естраден театър се провежда мачът ревнаш между Ботвиник и Тал. Главен арбитър отново е Щалберг и секундант на Тал – отново Кобленц. Ботвиник се отказва от помощник. След първите 8 партии Ботвиник има минимално преимущество от 4,5:3,5 т. при 1 единствено реми. Мачът е най-резултатният от всички следвоенни мачове – само 6 ремита от 21 партии. Освен бъбречната криза, преди 9-ия кръг Тал е повален и от азиатски грип. Поддържа телесна температура от 39,5 градуса и единствено удивителната сила на духа му позволили да издържи физически. В 19-а партия удържа победа след 10-часова борба. Но самия мач губи с 8:13 т. (+5, -10, =6) и става най-младият в историята световен ексшампион по шахмат. След спечелване на реванша Ботвиник заявява: „Ако Тал се научи правилно да се програмира, то с него ще бъде невъзможно да се играе“. Обаче самопрограмирането е било органически чуждо на неговата натура.[5]

Михаил Тал като световен шампион на летище Схипхол, Амстердам на 26 април 1962 г.
На заден план е президентът на ФИДЕ д-р Макс Еве

През есента на 1961 г. в Блед се провежда състезание, посветено на 30-годишнината от първия турнир в този югославски курорт, когато Алехин удържал победа, изпреварвайки с 5,5 т. 2-рия след него. Участват 15 гросмайстори и 5 майстори, всички най-силни шахматисти в света, с изключение на Ботвиник – Фишер, Керес, Петросян, Найдорф, Глигорич, Гелер, Пахман, Матанович, Олафсон... Тал започва неочаквано за стила си с победа срещу Ивков. Дълго време Фишер, Найдорф и ексшампионът водят класирането. Преди последния кръг Тал повежда с 0,5 т., а партията му с Найдорф в последния, проведена строго позиционно, показва, че е усвоил добре урока си от Ботвиник. С нея печелил турнира, изпреварвайки Фишер с 1 т. Малко след това дели 4 – 5 място на 29-ия шампионат на СССР в Баку.

През март 1962 г., 2 месеца до турнира на претендентите в Кюрасао, получава остра бъбречна криза и дори операцията не облекчава особено болките му. Кобленц споделя, че не разбира как Тал е могъл изобщо да играе шах. Заради ненормалната работа на бъбреците му организмът му постоянно бил подложен на токсикация. След 3-тия кръг му се наложило да се оттегли отново в болница при актив от 3 победи, 8 ремита и 10 загуби (4 кръга с 8 участника по 4 партии всеки срещу всеки). Така опитът му за нов мач с „патриарха“ Ботвиник се проваля.[6][7]

Тал е включен като втора резерва в съветския отбор на 15-а шахматна олимпиада от 15 септември до 10 октомври 1962 г. във Варна и печели 1-во място на своята дъска (+7, —0, =6). От 21 ноември до 20 декември играе на шампионата на СССР и разделя 2—3-то с Тайманов (печели Корчной). Следващата година Тал побеждава на мемориала Асталош в Мишколц (Унгария) и коментира мача между Петросян и Ботвиник.[8]

Михаил Тал на 5 август 1968 г.

В началото на новия претендентски цикъл (1964 – 1966) Тал разделя 1 – 4 място със Смислов, Спаски и Ларсен в междузоналния турнир, което му позволява да участва в мачовете на претендентите (тази система сменя турнирите на претендентите). Тал предсрочно побеждава Портиш (5½:2½) и с голям труд – Ларсен (5½:4½, в решаващата партия Тал в дебюта пожертва фигура и Ларсен не намира правилната защита).[9] Във финалния мач Тал губи от Спаски с 4:7.[5]

През 1969 г. оперативно му е премахнат единия бъбрек, но това не го освобождава от проблеми със здравето, което нерядко му пречи да постигне по-високи резултати. Обаче и през тези години неговите успехи са достатъчно изразителни. През 1972 г. е едноличен шампион на СССР. През 1967 г. дели титлата с Полугаевски, през 1974 – с Белявски, а през 1978 – с Цешковски. Така с 6 шампионски титли на СССР заема 1-2-ро място с Ботвиник. Още 3 пъти е сребърен или бронзов медалист в шампионата: 2—3-то място (1971), 3-то място (1964 – 1965), 2—5-о място (1975).[5]

Михаил Тал – победител на турнира във Вайк ан Зее (Нидерландия), 16 януари 1973 г.

В следващия цикъл на кандидатските мачове (1978) той побеждава Глигорич с 5,5:3,5 (+3,–1,=5), но загубва от Корчной с 4,5:5,5 (+1,–2,=7).[5]

Михаил Тал побеждава убедително в рижкия междузонален турнир (1979) без загуба, с 14 точки от 17 възможни (2,5 точки пред втория Полугаевски), с което постига 82,3 % успеваемост. Това е втори резултат в историята на междузоналните турнири. В интервю за московското издателство „Физкультура и спорт“ Тал споделя, че „всъщност да играеш у дома не е предимство. Когато си фаворит и обект на такова внимание се играе по-трудно – всички очакват от теб само суперрезултати“. С това Тал прави поредния опит в борбата за висшата шахматна титла, но в четвъртфиналния мач отстъпва на Полугаевски с 2,5:5,5 (+0,–3,=5).[5]

За последен път той играе на междузонален турнир в Монпелие (1985), разделяйки 4-5-о място с Тиман, завършва наравно мача с него – 3:3 (+1,–1,=4), но отстъпва по допълнителни показатели.

Най-добре от всички световни шампиони се е представил на олимпийски игри. С отбора на СССР Тал става 8 пъти победител на световни шахматни олимпиади. Като правило заема първо място на своята дъска, а 3 пъти показва абсолютно най-добрия резултат на олимпиадите.

През 1980 г. достига най-високия си рейтинг ЕЛО – 2705 и играе в отбора на СССР на олимпиадата в Малта.

Михаил Тал играе на турнир в Нидерландия, 19 януари 1982 г.
Карпов, Тал и Сейраван на олимпиадата в Малта, 1980 г.

Тал е 6-кратен шампион на Европа и 3-кратен шампион на света сред студентите в отбори състезания. Той с желание е приемал покани за игра с младежите (турнири на гросмайстори срещу млади майстори, турнири на пионерски дворци, където ръководи екипа на Рижкия дворец на пионерите и дава сеанси на екипи от млади шахматисти от други дворци, играе кореспондентски шах с читателите на вестник „Пионерска правда“ и др.), участвали във всякакви шахматни експерименти, където учените имали нужда от „готов за всичко“ гросмайстор (игра с хипнотизиране, игра с луди и т. н.).

Голям любител на мълниеносната игра, Тал побеждава на I неофициално световно първенство по блиц-шах през 1988 г.[5]

Международни турнири и мачове

[редактиране | редактиране на кода]

От 1964 до 1988 г. Тал побеждава еднолично или дели първите места в 32 международни турнира:

Участва в мачове с отбори на избраните шахматисти от света: 1970, Белград – 9-а дъска, наравно с Найдорф (+1, –1, =2) и 1984, Лондон – 7-а дъска, победа над Нан и реми с Нан и Чандлер.

През периода от 23 октомври 1973 г. до 16 октомври 1974 г. изиграва без загуба 7 турнира и 93 партии, с което установява абсолютен световен рекорд.

За постижения в областта на шахмата е награден с орден „Почетен знак“ (1960) и орден „Дружба на народите“ (1981).

Тал е бил женен три пъти. Първата му съпруга става актрисата от Рижкия младежки театър Сали (Суламиф) Ландау. Те сключват брак през 1958 г., а през 1960 г. им се ражда син (различни източници наричат ​​името му Герман[1][10] и Георгий[11][12]), по-късно става лекар и емигрира в Израел. През 1970 г. съпрузите се развеждат.

Тал сключва брак с грузинска актриса, който се оказва фиктивен, и през същата година се жени за машинописката Ангелина Петухова, с която живее до края на живота си. От третия брак през 1975 г. се ражда дъщеря му Жана. Дълго време живее в Германия. През 2016 г. Жана се премества в Русия.

Тал е бил популярен сред жените и известен с романите си. Сред неговите почитатели са наричани актрисата Лариса Соболевская, пианистката Бела Давидович, танцьорката Мира Колцова.[1]

Въпреки че е имал постоянни здравословни проблеми, Михаил Тал продължава да бъде активен играч до смъртта си.

Своята последна официална партия Тал изиграва вече тежко болен – на 5 май 1992 година на турнира в Барселона, в който той с 5½ точки от 11 заема място в долната част на таблицата.[13] Негов съперник е Владимир Акопян и тази партия Тал печели. На 28 май Тал заема 3-то място в шампионата на Москва по блиц (на първите две са Каспаров, когото Тал побеждава, и Бареев).[14] Тал се подготвя да играе за независима Латвия на шахматната олимпиада в Манила, но не смогва да направи това поради влошеното си здраве.[15][16] Почива на 28 юни 1992 г. на 55 години в 15-а болница в Москва. Като причина за смъртта са посочени „обилно кръвотечение и варикоза на вените на хранопровода“.[1] Погребан е на еврейското гробище Шмерли в Рига.

Латвийска пощенска марка от 2001 г. в памет на Тал по случай 65-годишнината му.
Паметна плоча на дома, в който е живял Михаил Тал в Рига на улица „Кришьяниса Вальдемара“
Витрини на Михаил Тал в Музея на шахматната слава в Елиста.

Михаил Тал – Роберт Фишер 1 – 0
Турнир на претендентите за световната титла, Блед – Загреб – Белград, 20-и кръг, 11 октомври 1959.
Chessgames.com нарича тази партия „Междузвездни войни“.
Староиндийска защита: Вариант Петросян, Нормална защита (E93)[17]

Михаил Тал – Роберт Фишер
abcdefgh
8
черен топ на бяло поле a8
черен офицер на бяло поле c8
черен топ на черно поле f8
черен кон на бяло поле g8
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле c7
черен кон на бяло поле d7
черен цар на бяло поле h7
черна пешка на бяло поле a6
бял топ на бяло поле e6
черна дама на черно поле f6
черна пешка на черно поле h6
бяла пешка на бяло поле d5
черна пешка на бяло поле f5
черна пешка на черно поле b4
бяла дама на черно поле f4
бял кон на бяло поле b3
бял кон на черно поле c3
бял офицер на бяло поле d3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на бяло поле g2
бяла пешка на черно поле h2
бял топ на бяло поле f1
бял цар на черно поле g1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 1
Позиция след 23. Te6!!
Михаил Тал – Роберт Фишер 1 – 0
abcdefgh
8
черен топ на черно поле b8
черен офицер на бяло поле c8
бял топ на бяло поле e8
бял топ на черно поле f8
черна пешка на черно поле c7
черен кон на черно поле e7
черен цар на черно поле g7
черна пешка на бяло поле a6
черна пешка на бяло поле b5
бяла пешка на бяло поле d5
бял кон на черно поле e5
черна пешка на бяло поле h5
черна пешка на черно поле b4
бяла пешка на черно поле h4
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на бяло поле g2
бял цар на черно поле g1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 2
Крайна позиция след 34. Кe5!!

1. d4 Kf6 2. c4 g6 3. Kc3 Og7 4. e4 d6 5. Oe2 O-O
6. Kf3 e5 7. d5 Kbd7 8. Og5 h6 9. Oh4 a6 10. O-O Дe8 11. Kd2 Kh7 12. b4 Of6
13. O:f6 Kh:f6 14. Kb3 Дe7 15. Дd2 Цh7 16. Дe3 Kg8 17. c5 f5!? 18. e:f5 g:f5?! 19. f4 e:f4 20. Д:f4 d:c5 21. Od3! c:b4 22. Tae1 Дf6
23. Te6!!
(диаграма 1) Тал привидно жертва 2 фигури и пешка за топ, но създава матови заплахи. 23. ... Д:c3 24. O:f5+ T:f5 25. Д:f5+ Цh8 26. Tf3 Дb2 (26. ...Дg7? 27. Тg6! Дe5 28. Дf7!! с неспасяем мат на g8 или g7) 27. Te8 Kf6 28. Д:f6+ Д:f6 29. T:f6 Цg7 30. Tff8 Ke7 31.Ka5! Привидно изолираният бял кон се включва необичайно бързо в атаката и решава играта. 31. ...h5 32. h4 Tb8 33. Kc4 b5 34. Ke5!! (диаграма 2) със заплаха 35. Tf7+ и черните губят една от двете фигури. Фишер се предава. 1 – 0

Михаил Тал – Анатолий Kaрпoв 1 – 0
Турнир SWIFT Блиц, Брюксел, 26 април 1987.
Заради високото майсторство, с което Михаил Тал неусетно стига до матова позиция срещу световния ексшампион в Chessgames.com тази партия е наречена „Издърпване на заек от шапката“.
Защита Каро-Кан: Ускорена атака Панов, Модерен вариант (B10)[18]

Михаил Тал – Анатолий Kaрпoв
abcdefgh
8
черен топ на бяло поле c8
черен кон на черно поле d8
черен топ на бяло поле e8
черен цар на черно поле h8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна дама на черно поле c7
черна пешка на черно поле e7
черен офицер на черно поле g7
черна пешка на бяло поле h7
черна пешка на бяло поле g6
черна пешка на черно поле e5
бял офицер на черно поле g5
бяла пешка на черно поле d4
бял кон на бяло поле e4
бяла пешка на черно поле h4
бял офицер на бяло поле b3
бяла пешка на черно поле c3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла дама на бяло поле e2
бяла пешка на черно поле f2
бяла пешка на бяло поле g2
бял топ на черно поле e1
бял цар на черно поле g1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 3
Позиция след 20. h4!
Михаил Тал – Анатолий Kaрпoв 1 – 0
abcdefgh
8
черен топ на бяло поле c8
черен кон на черно поле d8
черен цар на бяло поле g8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле e7
бяла дама на бяло поле g6
бял офицер на черно поле h6
черна пешка на черно поле d4
бяла пешка на черно поле c3
бял кон на черно поле g3
бяла пешка на бяло поле a2
бял офицер на бяло поле c2
черен топ на черно поле f2
бяла пешка на бяло поле g2
бял цар на черно поле h2
черна дама на черно поле e1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Диаграма 4
Крайна позиция след 30. Oh6+!!

1. e4 c6 2. c4 d5 3. e:d5 c:d5 4. c:d5 Kf6 5. Kc3 K:d5 6. Kf3 K:c3 7. b:c3 g6
8. d4 Og7 9. Bd3 O-O
10. O-O Kc6 11. Te1 Te8
12. Og5 Oe6 13. T:e6 f:e6
14. Oc4 Дd6 15. Дe2 Kd8
16. Te1 Tc8 17. Kd2 Цh8
18. Ke4 Дc7 19. Ob3 e5
20. h4!
(диаграма 1) Белите започват атака на царския фланг. 20. ... e:d4? Нужно беше да се спре пешката h4 чрез 20. ... h5.
21. h5! g:h5 22. Д:h5 Tf8 23. Oc2! С размяната на пешките Тал отслаби защитата на черния цар и бързо изнася всички фигури срещу него.
23. ... Дe5 24. Kg3!! Жертва на цял топ за едно темпо и завличане на черната дама. 24. ...Д:e1+ 25. Цh2 h6 26. O:h6 Цg8 27. O:g7 T:f2 28. Дh7+ Цf7 29. Дg6+ Цg8 30. Oh6+ (диаграма 4) и мат на следващия ход. Kaрпoв се предава. 1 – 0

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г д Валиев, Б. – Михаил Таль: Ферзь всяческая, газ. „Советский спорт“, 16 ноября 2002 – Вып. 209 (15905).
  2. Сосонко, Г. – Мои показания, ISBN 5-7905-2212-2, 416 страницы, Издательство „Рипол Классик“, 2003, част „Мой Миша“, стр. 24 – 33.
  3. Шмачков, Л. – Партия длиною в жизнь, газ. „Советский спорт“, 30 января 2003 г., выпуск 16 (15998).
  4. Интервью Ангелины Таль – Комаров Д., 20 ноября 2009 Архив на оригинала от 2009-11-23 в Wayback Machine., Факты, 04-06-2010.
  5. а б в г д е ж Авербах, Ю. Л. – Таль, Михаил Нехемьевич, Энциклопедия Кругосвет, Проверено на 23 май 2010..
  6. Кобленц, А. Н. Воспоминания шахматиста. с. 195.
  7. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 473.
  8. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 478.
  9. Каспаров, Г. К. Мои великие предшественники. Т. 2. С 486 – 490.
  10. Спътници на планетата Тал Архив на оригинала от 2010-06-01 в Wayback Machine. – статия, издание „Огонёк“, бр. 44, 28.10.1996.
  11. Дети Таля – Васильев Ю., статия, издание „Спорт-Экспресс“, 24 ноября 2009.
  12. Латвия почти е забравила Михаил Тал – Георгий Тал, статия, списание „Чайка“, бр. 10(69), 9 май 2006.
  13. Турнир в Барселоне (1992)
  14. Каспаров Г. К. – Мои великие предшественники. Т. 2. С 514.
  15. McFadden, Robert – Mikhail Tal, a Chess Grandmaster Known for His Daring, Dies at 55, New York Times, (29 юни 1992). Проверено на 26 май 2010. Архивирано от първоизточника на 23 август 2011.
  16. Hartston, W. Obituary: Mikhail Tal // „The Independent, 3 июля 1992. Архивиран от оригинала на 23 август 2011.
  17. Михаил Тал – Роберт Фишер 1 – 0, Староиндийска защита: Вариант Петросян, Нормална защита (E93), Турнир на претендентите за световната титла, 20-и кръг, Блед – Загреб – Белград (1959).
  18. Михаил Тал – Aнaтoлий Kaрпoв 1 – 0, Защита Каро-Кан: Ускорена атака Панов, Модерен вариант (B10), Турнир SWIFT Блиц, Брюксел, 26.4.1987.