Направо към съдържанието

Маргарита Алигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргарита Алигер
Маргари́та Алиге́р
съветска поетеса и преводачка
Родена
Починала
1 август 1992 г. (76 г.)
ПогребанаПеределкинско гробище, Москва, Русия

Националност СССР
Учила вЛитературен институт „Максим Горки“
Работилапоет, преводач
Литература
Период1933 – 1992
Жанровепоезия
Течениесоциалистически реализъм
НаградиОрден за Отечествената война ІІ степен Медал „За победа над Германия във Великата отечествена война“ Медал „За отбрана на Москва“ Орден Червено знаме на труда Орден Дружба между народите Медал за 800-годишнина на Москва Ордена „Кирил и Методий“
Семейство
Деца3

Маргарита Йосифовна Алигер е руска поетеса. Носителка на Държавна награда на СССР през 1943 г.

Родена е в Одеса в еврейско семейство. Баща ѝ, Йосиф Павлович (Йосия Пинхусович) Зейлигер, има собствена адвокатска практика[1]. Тя учи в химически техникум и работи във фабрика в Одеса. В началото на 30-те години, на 16-годишна възраст, Маргарита изоставя образованието си в техникума и изобщо Одеса и заминава за Москва. След като се проваля на изпитите в литературния институт, започва да работи в библиотеката на института ОГИЗ и в една заводска многотиражка.

Дебютира в печата през 1933 г. – стихотворенията „Всекидневието“ и „Дъжд“ са публикувани в списание „Огоньок“ под псевдонима „Маргарита Алигер“. През 1934 – 1937 следва в Литературния институт. През 1938 г. е приета в Съюза на писателите на СССР.

По време на Великата отечествена война Алигер е военен кореспондент в обсадения Ленинград. През 1942 г. е приета в КПСС (б); през 1943 г. дарява присъдената ѝ Сталинска награда на Фонда за отбрана.

През 1955 г. Маргарита Алигер участва в създаването на алманаха „Литературна Москва“. Член е на управителния съвет на Съюза на писателите на РСФСР и на Съюза на писателите на СССР. Член е на редакционната колегия на списание „Литературна неделя“ (1992).

Алигер превежда около 40 поети от български, грузински, еврейски (идиш), азербайджански, украински, латвийски, узбекски, унгарски, литовски и корейски език.

Трагично загива в нелепа катастрофа край вилата си в предградие на Москва.

Определя като свои литературни учители Владимир Луговски и Павел Антоколски, които канят Алигер да участва в превода на поети от съюзните републики. Но най-силно се възхищава на стиховете на Борис Пастернак[2].

По време на Гражданската война в Испания (1937 г.) четирима поети – Евгений Долматовски, Константин Симонов, Михаил Матусовски и Алигер – съставят поетично послание към „героичния испански народ“. От този момент нататък стиховете на Алигер привличат вниманието на Сталин, който ги харесва. През 1939 г., на 24-годишна възраст, Алигер получава първата си правителствена награда – Ордена на знака на честта.

В поезията си тя създава героично-романтичен образ на съвременника – ентусиаст на първите петилетки: „Година на раждане“ (1938), „Железният път“ (1939) – според някои литературоведи това е върхът в творчеството на Алигер[3]. Популярни стават и сборникът „Камъни и билки“ (1940) и стихотворението „Зимата на тази година“ (1938), прославящи твърдостта на майка, загубила детето си. Поетичните цикли „В памет на смелите“ (1942) и „Лирика“ (1943) са посветени на подвизите на войник на фронта и работник в тила на Великата отечествена война.

  • Сталинска награда II степен (1943) – за поемата „Зоя“ (1942), прехвърлена на фонда на Червената армия
  • Международна награда на АПН на името на Пабло Неруда (1989) – за преводаческа дейност
  • Орден на Отечествената война II степен (11 март 1985 г.)
  • Два пъти орден „Червено знаме на труда“ (8 октомври 1965 г., 16 ноември 1984 г.)
  • Орден за приятелство между народите (7 октомври 1975 г.)
  • Орден на знака на честта (31 януари 1939 г.)
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен (1975 г.)
  • Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г.“
  • Медал „За отбраната на Москва“

В чест на поетесата е кръстено езеро на остров Кунашир.

  • „Зоя“, поема – 1942 г.
  • „Приказка за правдата“, пиеса – 1945 г.
  • „Вашата победа“, поема посветена на евреите паднали по фронтовете на Втората световна война – 1946 г.
  • „Стихотворения“ – 1958 г.
  1. Адвокатская контора Иосифа Павловича Зейлигера располагалась по адресу Большая Арнаутская, 54.
  2. Вячеслав Огрызко. Несчётный счёт минувших дней // Литературная Россия. 2009-05-15. Архивиран от оригинала на 2011-08-07.
  3. Ленский, Игорь. «Жизнь моя — железная дорога» // Гудок. 2012-06-13.