Направо към съдържанието

Магдебург (лек крайцер, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Магдебург“
SMS Magdeburg
Лекият крайцер „Магдебург“
Флаг Германия
Клас и типЛек крайцер от типа „Магдебург“
ПроизводителAG Weser в Бремен, Германска империя
Служба
Заложен1910 г.
Спуснат на вода13 май 1911 г.
Влиза в строй20 август 1912 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4535 t (нормална);
4570 t (пълна)
Дължина138,7 m
Дължина по водолинията
136,0 m
Ширина13,4 m
Газене4,4 – 5,16 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 20 mm
(40 mm скосове);
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 50 mm
Задвижване3 парни турбини Bergmann Elektricitats-Werke;
16 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност29 904 к.с. (22,3 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване		5820 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1200 t въглища и 106 t нефт
Екипаж373 души
Кръстен в чест наград Магдебург
Въоръжение
Артилерия12x1 105 mm
Минноторпедно
въоръжение		2x1 500 mm ТА;120 морски мини[~ 1]
„Магдебург“ в Общомедия

Магдебург (на немски: SMS Magdeburg[~ 2]) е лек крайцер[~ 3] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименният тип.

Крайцерът „Магдебург“ е заложен от компанията „Везер“ на стапелите ѝ в град Бремен през 1910 г. Спускането му на вода е на 13 май 1911 г., влиза в състава на флота на 20 август 1912 г. Използва се в качеството на учебен кораб за сапьорите.

Технически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на крайцера е 138,7 m (136 m по водолинията), ширината – 13,5 m, а газенето – 5,1 m, с водоизместимост от 4550 t. На „Магдебург“ има 12 скорострелни 10,5 cm SK L/45[~ 4] оръдия, два разположени под водолинията 500 mm торпедни апарата, а също и зенитни оръдия. Крайцерът носи 120 морски мини за поставяне на заграждения и устройства за поставянето им. Числеността на екипажа съставлява 373 души.

Трите турбини „Германия“ с обща мощност от 33500 к.с. и трите винта му позволяват да развива скорост от 27,6 възела. При пълно натоварване от 1200 тона въглища и на крейсерска скорост от 12 възела „Магдебург“ може да измине 5820 морски мили.

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Първата световна война по море

След началото на Първата световна война „Магдебург“ е в състава на флота на Балтийско море. В течение на първите седмици от войната крайцерът осъществява бомбардировки и поставяне на мини около Либава. Впоследствие е изпратен във Финския залив, където на 26 август 1914 г., в мъгла, засяда на камъните около остров Оденхолм при северното крайбрежие на съвременна Естония. На помощ са изпратени миноносецът V-26 и крайцерът „Амазоне“, но опитите да се спаси кораба завършват с неуспех, и скоро той е пленен от руснаците от дошлите на място крайцери „Богатир“ и „Палада“. Немските съдове успяват да свалят част от екипажа, но след това са прогонени от огъня на руските съдове. При това е повреден и самият „Магдебург“. В суматохата на боя евакуацията е прекъсната, и документите остават на заседналия върху плитчината съд.

Заседналият „Магдебург“. На фона се вижда маяка на остров Оденхолм

Според устава на немския флот сигналните книги трябва да се изгорят в огнището, но то се оказва наводнено от задбордна вода. За това решават да ги изхвърлят зад борда. Руското командване изпраща водолази да ги намерят, и след кратко издирване тяхната работа се увенчава с успех: книгите са редом до борда на кораба, като по всичко личи, че са хвърлени във водата от крилото на ходовия мостик.

А в радиорубката на „Магдебург“ е намерена втора сигнална книга и чернова със зашифрована радиограма-донесение за скорошния бой. Знаейки наименованията на участващите в него руски и германски кораби, датата, времето и мястото на стълкновението, руските моряци съумяват да я разшифроват, а по нея и да възстановят германския шифър.[1]

В краткия бой загиват 15 матроса на „Магдебург“, а 60 души[2], начело с корветенкапитан (мапитан 3-ти ранг) Хабенихт, се предават в плен на руските моряци. Командирът на кораба Хабенихт, виждайки водолазите, разбира, че сигналните книги вече са в руски ръце. Впоследствие той е държан под усилена стража – необходимо е да се изключи за него възможността да предаде вестта за получаването на книгите в Германия.

Едната от трите пленени сигнални книги скоро е предадена на британското Адмиралтейство, което изиграва решаваща роля за разбиването на военноморския код на Германия. Разбиването на шифъра оказва впоследствие значително влияние, както на бойните действия по море, така и на хода на войната в цяло.

Също от крайцера са свалени оръдията, поставени след това на ред малки кораби на Балтийския флот: канонерската лодка „Храбрий“ получава шест 105 mm оръдия, стражевия кораб „Ястреб“ – две, а стражевите кораби „Копчик“ и „Коршун“ – по едно.

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
Фрегаттенкапитан (Капитан 2-ри ранг) Хенрих Рохардт Август – септември 1912 г.
Фрегаттенкапитан Вилхелм Мост Септември 1912 г. – февруари 1913 г.
Фрегаттенкапитан/Капитан цур зее (Капитан 1-ви ранг) Густав-Юлиус Меркер Февруари 1913 г. – март 1914 г.
Корветтенкапитан Рихард Хабенихт Март-август 1914 г.

Вторият „Магдебург“

[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. в Кил на стапелите на Howaldtswerke е заложен нов крайцер от „типа Кьолн II“ под номер 602, призван да замени в строя загиналият „Магдебург“. На 17 ноември 1917 г. му е присвоено същото име, но строителството към края на войната не е завършено, и недостроеният кораб отива за скрап: първо според Версайския договор са поставени много жестоки ограничения на немския флот, и второ, на разорената от войната страна е необходим метал, а средства за дострояването на крайцера няма. На 17 ноември 1919 г. недостроения кораб е изключен от състава на флота, на 28 октомври 1921 г. е продаден и през 1922 г. е разкомплектова.

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  3. ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  4. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Янкович В. К истории возникновения радиоразведки в русском флоте. // Военно-исторический журнал. – 1961. – № 2. – С.114 – 117.
  2. ↑ Русский флот в Первой мировой и его боевая эффективность. Ч. 1. 1914 год – Балтика, Черное море и Дунай // Посетен на 2021-01-15.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бубнов, Александр Дмитриевич. В царской Ставке. М.: Вече, 2008. – 272 с. ISBN 978-5-9533-3291-0
  • Емелин А. Ю., Бочаров А. А. Легенды крейсера „Магдебург“ // Альманах „Цитадель“. № 10, 2002, с. 33 – 44.
  • М. А. Партала. Рифы и мифы острова Оденсхольм: к истории захвата секретных документов германского флота на крейсере „Магдебург“ в августе 1914 года
  • Gerhard Koop/Klaus-Peter Schmolke: Kleine Kreuzer 1903 – 1918, Bremen bis Cöln-Klasse, Band 12, Schiffsklassen und Schiffstypen der deutschen Marine, Bernard & Graefe Verlag München, 2004, ISBN 3-7637-6252-3
  • Matti E.Mäkelä: Das Geheimnis der „Magdeburg“:, Die Geschichte des Kleinen Kreuzers und die Bedeutung seiner Signalbücher im Ersten Weltkrieg, Bernard & Graefe Verlag Koblenz, 1984, ISBN 3-7637-5424-5
  • Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3. Моделист-Конструктор, 1996.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Лисицын Ф. В.. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Трубицын С.Б. Германские крейсера типа „Магдебург“. Морская Коллекция. 2018. (на руски)
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International. 1981. с. 93 – 98.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Magdeburg (1911) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

с курсив са показани недостроените
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Магдебург_(лек_крайцер,_1911)&oldid=11974909“.