Люботрън
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люботен.
| Люботрън | |
 | |
 | |
| Надм. височина | 2498 m |
|---|---|
| Люботрън в Общомедия | |
Люботрън (на албански: Luboteni или Maja e Lubotenit; на македонска литературна норма: Љуботен; на сръбски: Љуботан или Люботан) е връх в планината Шар[1], разположена на границата между Северна Македония и Косово. Височината му е 2498 m.[2] Традиционно в миналото Люботрън е смятан за най-високия връх на Шар, като по-стари данни за височината му сочат 2410 (Schusser, инженер), 2500 Jänisch (триг. инж.), 2740 Цвиич (1890 г.), 2600 Götz (анероид).
Горните части на върха са от кристалинни варовици (мрамори).[3]
Люботрън е най-източният връх на Шар. Макар и не най-висок, той, отделен от останалото било чрез ниската седловина Козе седло (2135 m), изглежда като огромна величествена пирамида, извисяваща се самотно на общото било.[4][5]
От върха тръгват три ръба: първият, на 12 градуса – към северния край на Шар, по който върви границата, вторият ръб е на 172 градуса, по него се върви към хижа „Люботен“, по третият, на 262 градуса, продължава главното шарско било на югозапад.[6]
От Люботрън на изток започва дълбокият Качанишки пролом на река Лепенец (на сръбски Лепенац), който разделя Шар от Скопска Църна гора. Под върха извират реките Пустеник (на албански Бущеница) и Люботрънската река, която заедно с Ливадишката река образува река Ракита.
От македонска страна на Люботрън е разположена хижа „Люботен“, до която има път от село Вратница.
Върхът може да бъде изкачен за около 2 – 2,15 ч. от хижата.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Люботрън е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 60
- ↑ W. Götz, Kosovo-Polje, Beil. d. Münch. Allg. Ztg., № 118, 29 Apr. 1893, II Auf dem Schardagh. 1 Zum Ljubetrn (Leibesdorn). P. 5
- ↑ Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини. София, Книгоиздателство Всеобща библиотека „Просвѣта“, 1920. с. 108.
- ↑ Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини. София, Книгоиздателство Всеобща библиотека „Просвѣта“, 1920. с. 106.
- ↑ Динчев, Евгений, Атанасов, Петър. Високите планини на Република Македония. Пътеводител. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 32.
- ↑ Динчев, Евгений, Атанасов, Петър. Високите планини на Република Македония. Пътеводител. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 44.
