Ливада (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ливада.
| Ливада Λιβάδια | |
| — село — | |
 | |
  Ливада  Ливада  Ливада | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Паяк |
| Надм. височина | 1299 m |
| Население | 123 души (2021 г.) |
| Ливада в Общомедия | |
Ливада или Голема Ливада (на гръцки: Λιβάδια, Ливадия или Μεγάλα Λιβάδια, Мегала Ливадия или Μεγάλο Λιβάδι, Мегало Ливади, на арумънски: Livădz, Livezi) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Селото традиционно е с арумънско население.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 27 километра северозападно от град Гумендже (Гумениса) на плато в центъра на планината Паяк (Пайко) на надморска височина от около 1200 метра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Ливада е голямо арумънско селище, основано през XVIII век от власи бежанци от Епир, притиснати от албанския натиск. Първите заселници се установяват на платото около 1760 година. В 1769 година следват нови преселнически вълни отново от Грамоща, но и от Москополе, разрушен в същата година за пръв път от албанците. Миграционната вълна се засилва при управлението на Али паша Янински (1788-1820). Между 1812 и 1816 година на платото се установяват семейства от Периволи, а след 1856 година се заселват и бежанци от Самарина.[1]
Тези първи заселници първоначално живеят разпръснато. В началото на XVIII век се основава село Малка Ливада, а между 1830 и 1840 година са построени първите каменни къщи в Голема Ливада. Отделните махали на селото носят имената на старите селища – Мисякани, Грамущанли, Пириволате.[2] Жителите на Ливада традиционно продължават да се занимават с номадско скотовъдство и макар да са обградени от влахомъгленски села, те запазват арумънския си език и различния начин на живот, носия и нрави.[1]
Голема и Малка Ливада се превръщат във важни икономически центрове в района, като власите поддържат търговия с Енидже Вардар, Гевгели и Солун. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливава (Livava), Мъгленска епархия, живеят 3300 гърци.[3] В селото се появява Румънска пропаганда и е отворено румънско училище.[1] Част от жителите на Ливада остават в лоното на елинизма и поддържат гръцките андартски чети, воюващи с българската ВМОРО.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ливадия е село в Ениджевардарска каза, в което живеят 2100 власи християни.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливада (Livada) има 3480 власи и в селото има влашко училище.[5] По данни на Българската екзархия в 1910 година Голяма Ливада има 400 семейства, 1760 жители власи и една черква.[6] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ливада е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Първото гръцко преброяване показва 3823 жители в Голема и 355 жители в Малка Ливада, но според други сведения селата имат над 5500 жители. Селата пострадват силно през Първата световна война, когато са на практика разрушени и жителите им за две години (1916-18) са разпръснати. Упадъкът се засилва и от появилата се грипна епидемия. Заселването на бежанци от Мала Азия, бедността и продължаващата румънска пропаганда засилват изселническите вълни - над 1/3 от жителите на Ливада емигрират в Румъния и се установяват в Добруджа.[1] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Голема Ливада има 850 къщи власи християни, а Мала Ливада има 150 къщи власи хирстияни.[8]
По време на Втората световна война на 4 май 1943 година германските окупационни части заедно с местни българи разграбват и опожаряват двете села. Ливада пострадва силно и в последвалата Гражданската война. Жителите на Ливада се разселват в над 40 селища. Във Воденско Свети Илия, Калиница, Колибите, Свети Георги, Врежот, Долно Власи, Голо село, Бабяни,[9] Обор,[10] Къшлар, Въдрища, Ново Въдрища, Спирлитово и Енидже Вардар.[11] От Кукушко - Гумендже, Боймица, Ашиклар, Ругуновец, Баялци, Драгомирци, Казаново, Кокардза, Кара Ахматли и Кукуш. В Солунско - Доганджиево, Коняри, Ени махала, Градобор, Ново село, Даутбал, Додулари, Харманкьой (Евосмос), Менемени, Юренджик, Лембед, Илиджиево, Пейзаново, Ексохи, Хортач, Пилеа, Седес, Агия Триада, Агиос Василиос, Балевец и Солун.[1]
След войната малко семейства остават сред руините на двете села. Те продължават да се занимават с традиционното номадско скотовъдство и отглеждане на картофи. В 1970 година руините на Голема Ливада са разрушени и са построени 80 малки нови къщи, които към началото на XXI век вече са 120.
В 1964 година е основано Фолклорното дружество на Голяма Ливада със седалище в Солун, в 1994 дружеството „Пенде Врисес“ на власите от Ливада в Боймица, а в 1995 са основани още две дружества – Дружеството на влисите от Седес и Триади „Агиос Николаос“ и дружеството „Агио Пневма“ на власите от Ливада, Кокинопло и Клисура в Лембед.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Синистра[12] | Σινίστρα | Зервокорифи | Ζερβοκορυφή[13] | връх на ЮИ от Ливада[12] |
| Мегалос Перос | Μεγ. Περός | Исома | Ίσωμα[13] | връх |
| Микрос Перос[12] | Μικρός Περός | Исома | Ίσωμα[13] | връх на ЮЮЗ от Ливада (1222 m)[12][12] |
| Паприте[12] | Πάπριτε | Фтерес | Φτέρες[13] | връх на ЮЗ от Ливада (1355 m)[12][12] |
| Грамада[12] | Γκαρμάντα | Петрорема | Πετρόρεμα[13] | река на Ю от Ливада[12] |
| Гроб[12] | Γκρόπ | Тафос | Τάφος[13] | връх на Ю от Ливада (1457,8 m)[12] |
| Карабунар[12] | Καρά Μπουνάρ | Мавропигадо | Μαυροπήγαδο[13] | местност на ЮЗ от Ливада[12] |
| Чаири[12] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[13] | местност на ЮЗ от Ливада[12] |
| Горица[12] | Γκουρούτσικα | Корифи | Κορυφή[13] | връх на ЮИ от Ливада[12] |
| Франгово[12] | Φράγκοβα | Франгохора | Φραγκοχώρα[13] | местност на ЮИ от Ливада[12] |
| Ируска[12] | Ίρούσκα | Самари | Σαμάρι[13] | връх на З от Ливада (1382 m)[12] |
| Хасан тепе[12] | Χασάν Τεπέ | Антирас | Άντήρας[13] | възвишение на З от Ливада[12] |
| Мусов гроб[12] | Γκρόπα Μούσιο | Мнима | Μνήμα[13] | връх на СЗ от Ливада[12] |
| Сехово[12] | Σέχοβον | Анеморахи | Άνεμόραχη[13] | връх на ИСИ от Ливада[12] |
| Бикорлива[12] | Μπικορλίβα | Ливади | Λιβάδι[13] | местност на СИ от Ливада[12] |
| Гува[12] | Γκούβα | Лака | Λάκκα[13] | извор на И от Ливада, Ю под връх Сехово[12] |
- Преброявания
- 2001 година - 402 жители
- 2011 година - 404 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ливада
Анастасиос Белис, гръцки андартски капитан-
Василе Барба (1918 – 2007), германски учен 
Георги Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[14]- Георги Щерьо, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[15]
-
Думитру Лимона (1912 – 1977), румънски архивист-палеограф - Коста Гули (1916 – 1985), румънски поет
- Михаил Хандури (Mihail Handuri), войвода на влашка чета на ВМОРО
- Наке (Янко) Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[16]
- Нешо Ташов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[15]
- Никола Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[17]
- Николаос Давелис, гръцки андартски деец
- Николаос Несиос, гръцки андартски деец
- Митре Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[14]
- Стерьо Наум, гръцки андартски капитан
- Султана Майтек (1928 – 2016), румънска художничка
- Ташо Гиздаров (1884 - 1933), български революционер от ВМРО
- Щерьо Юнана (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Починали в Ливада
- Васе Суми (1879 – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
- Михаил Мораитис (1856 – 1905), гръцки андартски капитан
- Спирос Франгопулос (1879 – 1905), гръцки андартски деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Αστέρης Ι. Κουκούδης. Τα Μεγάλα Λιβάδια του Πάικου[неработеща препратка]
- ↑ Ντίνος Κιούσης. Μεγάλο Λιβάδι - Κιλκίς, Καθημερινή Архив на оригинала от 2012-01-30 в Wayback Machine..
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453 и 859.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Бабяни на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 16 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100116082120/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=57, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Обор на сайта на дем Кирос, архив на оригинала от 11 август 2011, https://web.archive.org/web/20110811114500/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=24&Itemid=52, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Спирлитово на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 28 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100228004312/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=59, посетен на 27 януари 2010
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
