Клане в Сребреница
| Клане в Сребреница | |
| Част от Война в Босна и Херцеговина | |
 Част от надгробните плочи на близо 7000 идентифицирани жертви в мемориала и гробището на Сребреница-Поточари за жертвите на геноцида от 1995 г. | |
  Местоположение на Сребреница | |
| Място | Сребреница, Босна и Херцеговина |
|---|---|
| Географски координати | |
| Дата | 11 юли – 31 юли 1995 г. |
| Цел | босненски мъже и момчета |
| Тип на атаката | военно настъпление, масови убийства, етническо прочистване, геноцид |
| Смъртни случаи | 300 убити и ранени 1200 – 2000 убити 35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна) 800 бежанци (в Сърбия) 1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа) |
| Жертви | 8372[1] |
| Извършители | Въоръжени сили на Република Сръбска Паравоенна група „Скорпиони“ 10-и диверсионен отряд (10-а саботажна рота) |
| Предп. извършители | Ратко Младич Радислав Кръстич Милорад Пелемиш Дражен Ердемович |
| Брой участници | Република Сръбска: 6000 – 9500 войници, 10 танка и 100 – 300 наемници Босна и Херцеговина: 5500 – 6200 войници (Сребреница) 1500 войници (Жепа) 370 – 400 мироопазващи и 2 F-16 |
| Мотив | антибосненски настроения, сръбски иредентизъм, етническо прочистване, ислямофобия, сърбизация |
| Защитници | Босна и Херцеговина: Рамиз Бечирович (защита на Сребреница) Еюб Голич (пробив 28-а дивизия в Тузла) Авдо Палич (Жепа) Нидерландия: Том Кареманс |
| Клане в Сребреница в Общомедия | |
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995. Класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е осъден на 40 години затвор, включително и за организацията на клането в Сребреница.[2]
Хронология на събитията
[редактиране | редактиране на кода]
В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000[3][4][5][6] босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“.
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Александр Ионов „Операции „Кривая-95“ и „Ступчаница-95“: освобождение Сребреницы и Жепы“
- Srebrenica „massacre“ Архив на оригинала от 2009-07-17 в Wayback Machine.
- Srebrenica Research Group Архив на оригинала от 2009-04-14 в Wayback Machine.
- Srebrenica historical project Архив на оригинала от 2011-05-27 в Wayback Machine.
- Srpski pokolj Bošnjaka u Srebrenici: Шкорпиони, Srebrenica 1/2 и Srebrenica 2/2
- Eksodus i deportacija Žepljaka Žepa-Sarajevo-Kladanj 25 – 26 юли 1995, Žepa-Kladanj-Sarajevo 26 юли 1995, HRT и TVBiH репортаж, 19 юли 1995 Ратко Младич, Žepa je prvi put u istoriji, 1995., ostala bez svojih Žepljaka (Izještaji CNN-a kazuju o tome)
- Милан Булаич. Истина о Сребренице. Только факты
- Мифы Сребреницы. История и методика построения мифа о „геноциде“ (Книга Александра Павича – аналитика белградского Института политических исследований)
- Сербська жертв в районі Сребреніци в 1992 – 1995, близько 3500 сербських жертв-[1] Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine.
- Сръбски жертви в района на Сребреница from 1992 – 1995, около 3287 сръбски жертви по имена-[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.potocarimc.ba // Архивиран от оригинала на 18 април 2014 г. Посетен на 22 август 2021 г.
- ↑ в. „Ню Йорк Таймс“ ((en))
- ↑ ICTY: The Conflicts // The Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Kirsten Nakjavani Bookmiller. The United Nations. Infobase Publishing, 2008. Посетен на 10 юли 2015., p. 81.
- ↑ Christopher Paul, Colin P. Clarke, Beth Grill. Victory Has a Thousand Fathers: Sources of Success in Counterinsurgency. Rand Corporation, 2010. Посетен на 10 юли 2015., p. 25.
- ↑ Simons, Marlise. Mladic Arrives in The Hague // The New York Times. 10 юли 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |