Кирил Скопски
| Кирил Скопски | |
| български просветен деец и духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Видинска катедрала "Св. Димитрий", Видин, Република България |
| Религия | православие |
| Кирил Скопски в Общомедия | |
Кирил е православен български просветен деец и духовник, скопски (1872 – 1875) и видински митрополит (1891 – 1914) на Българската екзархия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 юли 1832 гoдина като Коста Стоичков в бедно семейство в Берковица, тогава в Османската империя. Учи в местното килийно училище. Малък остава пълен сирак и постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски“. През 1857 година е постриган в монашество с името Кирил. Няколко месеца по-късно е ръкоположен и в йеродяконски чин. През 1858 година Кирил заминава за град Карловци, Австро-Унгария, където 4 години учи в местната сръбска духовна семинария и поддържа контакти с българската емиграция.[1]
През лятото на 1863 година се завръща в българските земи. Още при слизането му от кораба във Видин е арестуван по настояване на митрополит Паисий Видински. При обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Иван Асен II, което става повод да го изпратят в столицата Цариград и да го изправят пред патриаршески съд. Осъден е на 3 години заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия.[1]
След като е освободен през 1866 година, Кирил се установява в Тулча, където до 1870 година работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква „Свети Георги“. През 1870 година е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритски чин и назначен за председател на българската църковна община в Силистра.[1]
След учредяването на Българската екзархия, е повикан в Цариград. В 1872 година в катедралата „Свети Стефан“ е ръкоположен в епископски сан с титлата белоградчишки от екзарх Антим I в съслужение с митрополитите Доситей Самоковски, Партений Нишавски и Доротей Софийски и е назначен за викарий на Видинската митрополия, където остава до 1874 година.[1]
От юли 1874 година епископ Кирил е управляващ Скопската епархия.[2] На 23 юли 1875 година е избран за скопски митрополит. През 1877 година, след започването на Руско-турската война, митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София като митрополит на разположение на Светия синод.[1] Участва в организацията на Кресненско-Разложкото въстание заедно с митрополит Натанаил Охридски.
От 1887 година, след отстраняването на митрополит Мелетий Софийски, е управляващ Софийската епархия. След смъртта на видинския митрополит и бивш екзарх Антим, от края на 1888 година е управляващ Видинската епархия.[1]
На 17 февруари 1891 година е избран, а на 21 март и канонически утвърден за видински митрополит. Като митрополит във Видин обновява клира на епархията и възобновява строежа на църкви. Отнася се строго към свещениците, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид. Работи за развитието на църковно-просветното дело в епархията. През 1902 година дарява 50 000 лева за построяването на сградите на Софийската духовна семинария.[1]
Умира във Видин на 21 май 1914 година. Погребан е до катедралния храм „Свети Димитър“.[3]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Митрополит Кирил Видински е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Видин и на общината“ на 2 октомври 2020 година.[4] Почетният знак е връчен на митрополит Даниил Видински на тържественото заседание на Общинския съвет по случай празника на града Димитровден.[5]
На Кирил Видински е наречена улицата, водеща към Софийската духовна семинария в квартал „Лозенец“ (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Цацов, Борис. 90 години от блажената кончина на Видинския митрополит Кирил // Двери на православието. Посетен на 8 юни 2017.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2312-2313.
- ↑ Четирима нови почетни граждани на Видин // Ние, 2 октомври 2020 г. Посетен на 6 ноември 2020 г.
- ↑ Николова, Гергана. Четирима нови почетни граждани на Видин // Darik News, 26 октомври 2020 г. Посетен на 4 октомври 2020 г.
| пръв | → | белоградчишки епископ (1872 – 23 юли 1875) |
→ | Поликарп |
| Доротей | → | скопски митрополит (23 юли 1875 – 1877) |
→ | Теодосий |
| Антим | → | видински митрополит (21 март 1891 – 21 май 1914) |
→ | Неофит |
