Направо към съдържанието

Иван Умленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Умленски
български учен
Роден
Починал
януари 1992 г. (74 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЕтнография, история, география

Иван Василев Умленски е български учител, етнограф, филолог, краевед и литературен историк.[1]

Роден е на 23 декември 1917 година в град Кюстендил. Родът на баща му идва от Македония – село Умлена, Пехчевска околия, и се установява в Кюстендил. Дядо му Иван Н. Умленски е деец на Кюстендилското македоно-одринско дружество.[2] Завършва Кюстендилската гимназия в 1935 г. и славянска филология в Софийския университет в 1940 година. Още по време на студентските си години проявява траен интерес към етнологията, диалектологията и фолклористиката и първата му изследователска работа е дипломната – „Бит и говор на с. Багренци, Кюстендилско“, която защитава пред акад. Стоян Романски.[1]

Започва работа като учител в различни населени места – Асеновград, Ксанти, село Летница, Велес (1943 - 1944).

През лятото на 1944 година е назначен за лектор по български език в Загребския университет, но военните събития в Европа стават пречка за заминаването му. Преподава в учителските институти във Велико Търново и Кюстендил. След закриване на кюстендилския институт е учител в кюстендилските гимназии: Първо средно мъжко училище, Политехническа гимназия и Вечерно средно училище (1946 - 1978).

Изследователската му дейност започва с книгата „Тезиси по детска литература“ (1950 - 1951) – първия учебник по детска литература. През 1965 година БАН издава изследването му „Кюстендилският говор“ – първото в България изследване на местен говор по метода на лингвическата география. Автор е и на „За най-хубавото име“ (1971), „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974), „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974) и „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979).<ref name="Кюстендил">

Публикува статии в изданията на БАН и на МНП предимно по езиковедски и методически въпроси. Дълги години е заместник-редактор на списание „Педагогически бюлетин“, сътрудничи на вестник „Учителско дело“.

Носител на орден „Кирил и Методий“ II степен (1964).

  • „Тезиси по детска литература“ (1950-51)
  • „Кюстендилският говор“ (1965)
  • „За най-хубавото име“ (1971)
  • „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974)
  • „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974)
  • „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979)
  • „За имената на селата в Кюстендилско и на гр. Кюстендил“ (1985)
  • (в съавт. с Георги Ковачев) „Местните имена в Кюстендилско“, том 1 (А-Г) (2008)
  1. а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 667.
  2. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 284.