Направо към съдържанието

Димитър Кирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Кирлиев
български революционер и учител
Роден
1875 г.
Починал
не по-късно от 1918 г.

Учил вСолунска българска католическа гимназия
Семейство
Братя/сестриКостадин Кирлиев
Димитър Кирлиев в Общомедия

Димитър (Мицо) Наков Кирлиев (Кирилиев, Керелиев, Керлиев) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител.

Сборната чета на Петър Ангелов и Димитър Кирлиев
Четата на Димитър Кирлиев.

Роден е в 1875 или 1876 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Нако и Мария Кирлиеви. Негов по-малък брат е Костадин Кирлиев; сестра им Слава е учителка.[1]

Завършва българската католическа семинария в Солун. Влиза във ВМОРО и става четник при Гоце Делчев, като агитира в Серския революционен окръг. В 1903 година помага на Пейо Яворов за издаването на вестник „Свобода или смърт“ в село Крушево. През 1906 – 1907 година е войвода на ВМОРО в Кочанско.[2][3]

Учителската му кариера, както и революционната, започва в Драмско.[4]

Убит е преди 1918 година.[7]

  1. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 498, л. 131 гръб.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 217-218.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 161.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.