Дизи Гилеспи

Дизи Гилеспи
	Дизи Гилеспи
американски джаз музикант
Роден	21 октомври 1917 г. Чероу, САЩ
Починал	6 януари 1993 г. (75 г.) Енгълуд, САЩ
Погребан	Ню Йорк, САЩ
Етнос	афроамериканци
Религия	Бахайство
Награди	„Грами“ за цялостен принос (1989)
Музикална кариера
Стил	джаз, бибоп
Инструменти	тромпет, вокал, Дръмбой
Активност	от 1935 г.
Лейбъл	Pablo, „Ар Си Ей Рекърдс“, „Савой Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, „Кепитъл Рекърдс“, Dee Gee Records
Участник в	American Academy of Arts and Letters
Уебсайт	www.dizzygillespie.com Страница в IMDb
	Дизи Гилеспи в Общомедия

Дизи Гилеспи (по рождение – Джон Бъркс Гилеспи, прякорът Дизи – „Dizzy“ получава по-късно) е знаменит американски джазов музикант, тромпетист и композитор, един от основателите на стила бибоп.

Биография

Роден е в семейство на каменоделец в Южна Каролина – един от щатите с най-многобройно чернокожо население. Първите си музикални уроци получава от баща си, който се изявява като пианист-аматьор в местния оркестър. Като младеж свири в училищния музикален оркестър на тромпет и тромбон, където се изявява толкова блестящо, че впоследствие е приет с нарочна стипендия в Лоринбъргския институт (Северна Каролина), там учи теория на музиката. Прекъсва образованието си, за да замине за Филаделфия (1935), където скоро е ангажиран в професионалния оркестър на знаменития в своето време Франки Фейърфакс. Именно в този оркестър получава прякора „Дизи“, който остава негова емблема до края на живота му. Две години по-късно Дизи Гилеспи вече е в Ню Йорк, има концертни турнета във Франция, записва първата си грамофонна плоча.

В Ню Йорк Гилеспи работи в различни музикални състави, но най-важно е участието му в оркестъра на Каб Калоуей. Именно там той се запознава и свири заедно с музиканти като Кен Кларк, Чарли Паркър, Телониъс Монк и др., с които заедно поставя началото на стила бибоп. През това време Гилеспи прави и редица аранжименти по поръчка на биг-бендовете на звезди като Уди Хърман, Ела Фицджералд и Томи Дорси. Има плодотворно концертно сътрудничество с Чарли Паркър.

През 1945 г. Гилеспи създава първия си собствен оркестър. Появяват се и ранните му хитове като „Salt Peanuts“, „Groovin' High“, „Hot House“, „Woody'n You“ и „Dizzy Atmosphere“. Този оркестър обаче е създаден по подобие на вече съществуващите биг-бендове и не се радва на голям успех. Година по-късно Гилеспи създава нов състав, където свирят настоящи и бъдещи джаз звезди като Кен Кларк, Джей Джей Джонсън и Джон Колтрейн. Макар и успешен, този формат просъществува едва четири години, след които Дизи Гилеспи създава т. нар. „комбо“ – ансамбъл със засилен перкусионен елемент, заедно с него създава и цяло течение в джаза, в което са подчертани африканските и латиноамериканските фолклорни мотиви. С този състав Гилеспи получава световна слава.

В следващите си години Дизи Гилеспи продължава да работи в тази насока. Оркестърът му често мени състава си, в него периодично се включват изпълнители от ранга на Джери Мълиган, Стан Гец, Майлс Дейвис, Сони Ролинс, Арт Блейки и др. Изпълнени са знаменити парчета като „Lauraine“, „A Night In Tunisia“, „One Note Samba“ и др.

Идеята за концерт в България така и не е осъществена, въпреки началото на конкретна подготовка, заради смъртта на Гилеспи.

Творчество. Бибоп

В младежките си години Дизи Гилеспи строго се придържа към утвърдените по това време джазови стандарти. С навлизането на бибоп-а джазът на Гилеспи вече престава да следва танцувалния характер на по-ранния джаз, неговите произведения се превръщат в самостойни музикални творби. Освен това Гилеспи въвежда (не само той) и концептуални промени в джазовата музика, която дотогава се гради върху мелодичната импровизация на солиращия музикален инструмент. В „One Note Samba“ например солиращият тромпет на практика не води мелодията (тромпетът преповтаря един и същи тон), ако изобщо може да се говори за такава – цялото музикално внушение идва от хармоничното развитие на поддържащите партии.

Увлечението на Гилеспи по африканската и латиноамериканската музика дава началото на стил, наречен по-късно латино-джаз (latin jazz). Сам по себе си този стил е интересен, но той полага началото на привличането на „външни“ фолклорни или класически елементи в джазовата музика, благодарение на които впоследствие се появява терминът „етно-джаз“, т.е. джаз, в който са привнесени мотиви от един или друг фолклор – японски, индийски, арабски, турски, български, испански и др.

Избрана дискография

1950 – „Bird & Diz“ – Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Телониъс Монк
1952 – „Dee Gee Days – The Savoy Sessions“
1953 – „At Massey Hall May 15, 1953“ – Дизи Гилеспи, Чарлз Мингъс, Чарли Паркър и др.
1953 – „Diz & Getz“ – Дизи Гилеспи, Стан Гец, Оскар Питърсън, Рей Браун, Хърб Елис и др.
1954 – „Afro“
1954 – „Roy and Diz“ – Двамата велики тромпетисти Рой Елдридж и Дизи Гилеспи, подкрепени от Оскар Питърсън, Хърб Елис, Рей Браун и Люи Белсън
1957 – „Sittin' In“ – Дизи Гилеспи, Стан Гец, Колмън Хоукинс и др.
1957 – „At Newport“
1957 – „Sonny Side Up“
1959 – „Have Trumpet, Will Excite“
1961 – An Electrifying Evening with the Dizzy Gillespie Quintet“
1964 – „Jambo Caribe“
1967 – „Swing Low, Sweet Cadillac“
1985 – „Night In Tunisia“
1986 – „Con Alma“
2000 – „Jazz“ Дизи Гилеспи, Кен Бърнс

Външни препратки