Направо към съдържанието

Джон Адамс (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за американския композитор. За американския президент вижте Джон Адамс.

Джон Адамс
John Adams
американски композитор
Роден
John Coolidge Adams

Националност САЩ
Учил вХарвардски университет[1]
Работилкомпозитор, ръководител на оркестър, кларинетист
Музикална кариера
СтилКласическа музика
Инструментикларинет
Направлениеминимализъм
Активност1973 –
ЛейбълNonesuch Records
Участник вAmerican Academy of Arts and Letters, „Американска академия за изкуство и наука“
Известни творби„Shaker Loops“ (1978)
„Nixon in China“ (1987)
„El Niño“ (2000)
„On the Transmigration of Souls“ (2002)
Семейство
ДецаСамюъл Адамс

Уебсайтwww.earbox.com
Джон Адамс в Общомедия

Джон Адамс (на английски: John Coolidge Adams) е съвременен американски композитор.

Роден е на 15 февруари 1947 г. Завършва Харвардския университет, където негов преподавател е Роджър Сешънс. През 1972 г. сам започва преподавателска дейност в консерваторията в Сан Франциско.

В средата на 70-те години Адамс е под влиянието на електронната музика, но по-късно се насочва към минимализма на Карлхайнц Щокхаузен и Стив Райх.

Музикални произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Електронни
  • „Оникс“ (1976)
Ансамблови
  • „Музика за пианола“ (1982)
За сцена
  • „Никсън в Китай“ – опера (1987), опера с либрето, писано от Алис Гудман [2]
  • „Смъртта на Клингхофър“ – опера (1991), опера с либрето, писано от Алис Гудман
За оркестър
  • „Шейкър лупс“ – за седем струнни инструмента (1978)
  • „Хармониум“ – за хор и оркестър (1981)
  • „Кратко пътуване в бърза кола“ (1986)
  • „Лолапалуза“ (1995) – едно от най-добрите произведения на Джон Адамс, писано за неговия приятел, диригента Саймън Ратъл [3]
  • „Шехерезада.2“ (2014) – драматична симфония за цигулка и оркестър, написана специално за цигуларката Лейла Йозефович
  • Ан Грей, „Пътеводител в съвременната музика“, издателство „Валент“, София, 1994
  1. U5002
  2. „Думи за операта“, сп. „ЛИК“, кн. 6, юни 2005.
  3. „Сър Саймън Ратъл: Аз съм дете на моето време“ Архив на оригинала от 2005-02-08 в Wayback Machine., интервю на катерина Дочева, в. „Култура“, бр. 4, 4 февруари 2005.