Георги Палеолог (протоновилисим)
| Георги Палеолог | |
| византийски аристократ от XI в. | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Деца | Роман Палеолог[1] |
| Други роднини | Георги Палеолог (първи братовчед)[2] Никифор Палеолог (чичо)[2] |
Георги Палеолог (на средногръцки: Γεώργιος Παλαιολόγος) е византийски аристократ от края на XI век – рàнен представител на Палеолозите, притежавал титлата протоновилисим при управлението на император Алексий I Комнин.
За Георги Палеолог и неговия произход няма никакви сведения. Той се споменава единствено в регистрите на присъстващите на Влахернския събор в края на 1094 г., където е посочен с титлата протоновилисим веднага след братята Исак и Стефан Кондоствефани и преди Варда Иканат. Отхвърля се отъждествяването му с прочутия генерал Георги Палеолог, баджанак на император Алексий I, който също е споменат сред присъстващите на синода, но с титлата севаст.[3] Не се допуска и възможността протоновилисимът Георги Палеолог да е син на севаста Георги Палеолог поради пълното съвпадение на имената им, както и поради факта, че всички деца на севаста Георги Палеолог и Анна Дукина са били удостоени с титлата севаст.[4] Според френските изследователи Жан-Пол Шейне и Жан-Франсоа Вание най-вероятно протоновилисимът Герги Палеолог е син на неизвестен брат на Никифор Палеолог и е първи братовчед по бащина линия на севаста Георги Палеолог.[5] Двамата автори идентифицират протоновилисим Георги Палеолог с притежателя на един съхранен печат с изображение на свети Георги от края на XI век, който е бил притежание на лице със същото име и титла.[6]
Протоновилисим Георги Палеолог вероятно е баща на куропалата Роман, сина на Палеолог, който също е присъствал на Влахернския синод от 1094 г.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Études prosopographiques.
- ↑ а б Études prosopographiques.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 144, 11. – Georges Paléologue.
- ↑ Gautier 1971, с. 244, 15 Le protonobélissime Georges Paléologue ; Cheynet & Vannier 1986, с. 144, 145, 11. – Georges Paléologue.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 145, 11. – Georges Paléologue; Polemis 1968, с. 153, no. 5.
- ↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 145, 11. – Georges Paléologue.
- ↑ Gautier 1971, с. 249 – 250, 23 Le curopalate Romain, fils de Paléologue; Cheynet & Vannier 1986, с. 145, 11. – Georges Paléologue''; Polemis 1968, с. 153, no. 5.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique. – Revue des Études Byzantin, 29, 213 – 284, doi:https://doi.org/10.3406/rebyz.1971.1445, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445
- ((en)) Polemis, Demetrios (1968). The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone press
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Georgios Palaiologos, protonobelissimos at 1094 synod (ID: Georgios 109). – Prosopography of the Byzantine World. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk/person/107113/