Гевгелийска българска община
| Гевгелийска българска община | |
 Печат на общината от 1874 година. | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | XIX век, Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Кралство Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Гевгели |
| Езици | български |
| Гевгелийска българска община в Общомедия | |
Гевгелийската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гевгели, Османската империя, създадено в XIX век и съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]
От името на Гевгелийската българска община през май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1]
След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев, който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Поне Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[2] Тома Ташев влиза в конфликт с другите общинари и се налага председателят на Солунската българска община архимандрит Козма Пречистански да ги примирява.[3] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[4]
В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) българската община в 1905 година е 1840 души и поддържа едно основно и едно прогимназиално българско училище.[5]
От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[6] Към 1909 – 1912 година председател е иконом Константин Саев.[7] През 1912 – 1913 година председател е свещеник Иван Д. Шишков.[8]
През учебната 1909/1910 година в българските училища на Гевгели преподават Антон Костов (главен учител), Христодул (Тольо) Левов, Тома Исайев, Христо Стоянов, Аргир Манасиев, Кирил Попиванов, Мария Поппетрова, Венера Икономова Попсаева, Олимпия Батанджиева, София Караянова и Мехмед Расим.[9]
Председатели
[редактиране | редактиране на кода]- свещеник Тома Ташев (1882 – ?)
- Константин Саев (1897 – 1899)
- Кирил Рилски (1900 – 1909)
- иконом Константин Саев (1909 – 1912)
- свещеник Иван Д. Шишков (октомври 1912 – 1913)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Ведомост на заплатите на учителите при Гевгелийското трикласно и основно смесено училище за януари 1910 г.
-
с. 1 -
с. 2 и 3 -
с. 4
Ведомости на заплатите на архиерейски наместници в Гевгели
-
Удостоверение от иконом К. Саев, архиерейския наместник в Гевгели, за получена заплата за месец септември 1912 г. -
Ведомост на заплатата на архиерейския наместник в Гевгели Иван Д. Шишков за октомври, ноември и декември 1912 г., с. 1 -
Ведомост на заплатата на архиерейския наместник в Гевгели Иван Д. Шишков за януари, февруари, март и април 1913 г., с. 1 -
Ведомост на заплатата на архиерейския наместник в Гевгели Иван Д. Шишков за януари, февруари, март и април 1913 г., с. 2 и 3
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 568.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Вестник „Отечество“, бр. 3 от 1909 г., с. 4
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 706, л. 145, 145а, 146, 146а
- ↑ ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е.613, л. 91 и л. 98
| |||||
