Възобновяема енергия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: по-задълбочено познаване на разглежданата тема. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Възобновяема енергия е енергията, получена от източници, които се приемат за естествено възстановяващи се или за практически неизчерпаеми, т.нар.възобновяеми ресурси – слънчевата светлина, вятъра, дъжда, приливите, геотермалната енергия.
През 2008 г. около 19% от глобалното потребление на енергия идва от възобновяеми източници, включително около 13% от традиционна биомаса (дърва за огрев и други), главно изгаряна за отопление, и 3,2% – от водноелектрически централи (ВЕЦ).[1] Новите възобновяеми източници – малки водноелектрически централи (малка руслова ВЕЦ), съвременна биомаса, вятърни електроцентрали, слънчеви и геотермални електроцентрали, биогорива – дават други 2,7% от потреблението на енергия, като делът им бързо нараства.[1] При производството на електроенергия делът на възобновяемите източници е около 18%, като 15% от електричеството се произвежда от ВЕЦ.[1][2]
Развитие и перспективи за използване
[редактиране | редактиране на кода]Производството на електроенергия от вятърни електроцентрали нараства с 30% годишно, като през 2009 година общата им инсталирана мощност е 157 900 MW,[3] около 1/3 от нея в Германия, Испания, Съединените щати, Индия и Дания.[4] Към края на 2009 година фотоволтаичните електроцентрали по света имат мощност около 21 000 MW,[5][3] като най-големите фотоволтаични инсталации са в Испания и Германия.[6] Най-голямата слънчева топлоелектрическа централа е с мощност 354 MW и се намира в пустинята Мохаве в Съединените щати, а най-голямата геотермална електроцентрала също е в Съединените щати и има мощност 750 MW. Бразилия има една от най-големите програми за възобновяеми енергийни източници, включващи производството на биоетанол от захарна тръстика, като етанолът дава 18% от консумацията на автомобилно гориво на страната.[7]
Въпреки че много от проектите за възобновяема енергия са голямомащабни, тя намира приложение и в отдалечени райони, където е трудно да се доставя енергия по обичайния начин. В световен мащаб около 3 милиона домакинства се снабдяват с електричество от малки фотоволтаични системи. На много места функционират малки водноелектрически централи, свързани в мрежи на селищно или общинско ниво.[1] Над 30 милиона селски домакинства ползват за осветление и домакински нужди биогаз, извличан от локални инсталации. Готварски печки на дърва и друга биомаса се използват от 160 милиона домакинства.[1]
Опасенията от изменение на климата, нарастването на цените на нефта и увеличаващите се държавни субсидии водят до увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергоизточници.[8] Политическата подкрепа и нарастващите субсидии помагат на сектора да понесе относително леко започналата през 2008 година икономическа криза.[9]
Хидросферата абсорбира голяма част от идващата радиация. Повечето радиация се абсорбира близо до екватора, но тази енергия е разпръсната по земното кълбо под формата на вятърни и океански течения. Движението на вълните може да играе важна роля в трансферирането на механическа енергия между атмосферата и океана чрез вятърна сила.
ВЕИ източници
[редактиране | редактиране на кода]Възобновяемата енергия се добива от естествени природни източници на енергия, които постоянно се възобновяват. В повечето нейни форми тя се доставя директно от слънцето или от топлината, акумулирана в земята. Източниците на тази енергия са топлината от слънцето, вятърът, океанът, хидроенергията, биомасата, геотермалните ресурси и биогоривата. Всеки един от тези източници има уникални характеристики и това влияе върху това как и къде се използва.
В електроенергетиката, съоръженията за ВЕИ са ветрогенераторите, фотоволтаичните централи, геотермални паро и топлоцентрали. С все по-нарастващия проблем с глобалното затопляне, много от конвенционалните източници вече се заместват от ВЕИ. Учените продължават да търсят нови ВЕИ и да подобряват ефективността на съществуващите съоръжения за по-ефективно преобразуване на енергията от ВЕИ.
Вятърна енергия
[редактиране | редактиране на кода]Въздушните течения може да се използват за задвижване на вятърни турбини. Модерните вятърни турбини са с висок кпд на ветрогенераторите и с двигателна мощност от 600 киловата до 5 мегавата, въпреки че за комерсиални цели най-използвани са турбините с мощност от 1,5 – 3 MW. Мощността на турбината зависи от това с каква скорост се върти роторът ѝ. За изграждане на вятърни паркове от ветрогенератори се предпочитат места, където ветровете са по-силни и по-продължителни, като морските брегове и високи места с постоянни и устойчиви въздушни течения.
Водна енергия
[редактиране | редактиране на кода]Енергията на водата (под формата на кинетична енергия, температурни разлики или осмотична енергия) също може да бъде използвана. Понеже водата има към 800 пъти по-голяма плътност от въздуха, дори малък поток от вода може да породи значителни количества енергия.
Водноелектрическите централи преобразуват кинетичната енергия на водата в електричество. В България се наблюдава особен интерес към изграждането на малка руслова ВЕЦ. Пример на база публично-частно партньорство е Проект „Среден Искър“.[10]
Чистата вода и съответно реките са едно от богатствата на всяка една страна. Използването на водата на реките за електрическа енергия е само една част от използването на това богатство. Чистата сладка вода се използва за питейни нужди, за напояване, за спортен риболов и рибно стопанство, за почивка на хората, има голямо екологично значение и се използва за спорт и за много други. Поради тази причина използването на язовирите и микроязовирите е въпрос от голямо обществено значение.[11]
Морски ВЕЦ
[редактиране | редактиране на кода]Специален клас електрически централи са тези, които използват енергията на моретата и океаните. Това са:
- Приливни централи, които като се използат преградни стени използват повишаването и понижаването на нивото на водата при приливи и отливи.
- Използване на морски течения.
- Вълнови централи, които използват енергията на вълните.
Слънчева енергия
[редактиране | редактиране на кода]Слънчева енергия е енергията, получена от слънчевата светлина. Тя може да се използва по много начини, например:
- Генериране на електрически ток с фотоволтаични слънчеви панели.
- Генериране на електрически ток, използвайки концентрирана слънчева енергия.
- Генериране на електрически ток чрез затопляне на затворен въздух, който завърта турбини в слънчеви кули.
- Генериране на водород, използвайки фото-електрохимични клетки.
- Затопляне на сгради директно, използвайки пасивни соларни конструкции.
- Затопляне на храна, използвайки слънчеви фурни.
Геотермална енергия
[редактиране | редактиране на кода]Геотермалната енергия е енергия, получавана от земната топлина. Топлината се прихваща на няколко метра дълбочина в земната кора чрез геотермална топлинна помпа, а в някои райони на Земята може да бъде прихващана и на дълбочина няколко километра. Строежът на геотермална електроцентрала е скъп, но разходите по нейната експлоатацията са ниски, което води до ниска цена на електроенергията.
Топлинна помпа
[редактиране | редактиране на кода]Топлинната помпа придвижва топлината от по-студената към по-топлата среда, обратно на законите за движение на топлината, чрез извършване на механична работа за това.
Това е начинът, по който работи обикновеният хладилник с тази разлика, че при отоплението се използва обратната посока на работа. При това, топлинната помпа придвижва топлината от по-студената към по-топлата среда.
Поради по-нестабилните топлинни условия на въздушната среда, при използването на топлината на земята на няколко метра дълбочина, условията на работа се подобряват съществено с използването на външно тяло под земята.[12] При режим на загряване, топлинните помпи са от три до четири пъти по-ефективни от използването на енергията директно в нагревателни уреди.
Счита се, че топлинната помпа е най-ефективната технология за намаляване на емисиите на парниковите газове от всички други налични технологии.[13] Използването на топлинните помпи може да намали с 60% първичната електрическа енергия и 90% от CO2 емисията в Европа през 2050.[14] Използването на топлинни помпи е считано за най-ефективния начин за домакинствата за намаляване на глобалното затопляне и премахването на използването на изкопаеми горива.[15]
Биогориво
[редактиране | редактиране на кода]При фотосинтеза растенията растат и създават биомаса. Също известна като биоматерия, биомасата може да бъде използвана директно като гориво или за добиване на биогорива. Биогоривата биодизел и биоетанол, които се произвеждат от биомаса на земеделски култури, могат да бъдат изгаряни в двигатели с вътрешно горене и бойлери. При изгаряне на биогоривата се отделя складираната в тях химическа енергия.
Биогаз
[редактиране | редактиране на кода]В най-типичния случай се получава биогаз със съдържание 50 – 87 % метан, 13 – 50 % CO2, незначителни примеси H2 и H2S. След пречистването на биогаза от СО2 се получава биометан. Биометанът е пълен аналог на природния газ, като разликата е само в произхода.
Тъй като само метанът е източник на енергия в биогаза, е целесъобразно параметрите му да се отнасят към параметрите на природния газ. Обемът на газта зависят от температурата и налягането. По този начин увеличаването на температурата води до намаляването на калорийността. Освен това с увеличаването на влажността се намалява калорийността му. При създаването и използването на станции за биогаз трябва да се имат предвид че:
- Метанът е много вреден в свободно състояние, защото е парников газ с дълъг период на действие и е много по-вреден от CO2.
- Могат да се създават локални станции в непосредствена близост до малките ферми и има голямо значение за всички страни.
- Метанът има най-добро отношение спрямо другите горива на количество генерирана енергия и отделен CO2 при горене.
Течно биогориво
[редактиране | редактиране на кода]За суровина се използват слънчогледови култури, рапица, захарна тръстика, палмово олио и други. На практика всеки тип органична суровина, богата на въглеводороди и достъпна в големи количества, е пригодна за производството на биогорива – например в Испания се развива проект за използването на портокалови кори за производство.[16] Най-големи добиви (от 7 до 13 пъти по големи от тези на захарна тръстика) се получават от използването на водорасли.
Твърдо биогориво
[редактиране | редактиране на кода]Твърдите биогорива са на първо място дървесина за горене, включително под формата на дърва за горене, дървени брикети, дървесни палети и други видове като например органични отпадъци от бита.
Този вид биогорива имат най-голямо разпространение в развиващите се страни, заради минималните инвестиции, необходими за използването му. В България също така са много разпространени. Изгарянето на твърдите биогорива носи големи вреди за човешкото здраве, когато се извършва в открити огнища и в старите печки за твърдо гориво без филтърни системи. Вредните вещества, които се отделят са въглероден двуокис, серен двуокис и фини прахови частици. Използването на твърди биогорива с висок процент на влага също така намаляват КПД на използване и увеличават вредните емисии.
Други източници
[редактиране | редактиране на кода]Разработват се най-различни нови източници на възобновяема енергия. Такива са например:
- Осмотична централа, при която се използва осмоза между морска и прясна вода при устията на реките.[17]
- Използване на шума като източник на енергия
Екологична оценка
[редактиране | редактиране на кода]Различните технологии за използване на всяка форма на енергия, включително и възобновяемите енергии, имат различни видове въздействие върху биосферата включително върху хората и тяхната екосистема. Освен директните емисии и използването на ресурсите за една пълна оценка трябва да се вземат предвид изграждането и рециклирането на енергийна инсталация, включително производство, работа, рециклиране и т.н. Тези въздействия трябва да се разберат, оценят, предствени количествено и сравнени с алтернативните възможности. Едва тогава може да се направи пълна оценка на ползите и вредите от всеки един вид от възобновяемите енергийни източници.
Вятърна енергия
[редактиране | редактиране на кода]Ветрогенераторите се разглеждат критично от гледна точка на опазване на околната среда. На определени места съществува опасност за прелитащите птици и за прилепите. Данните в Германия показват данни за загинали птици от ветрогенератори многократно по-ниски от тези за загиналите от автомобилното движение.[18]
Водна енергия
[редактиране | редактиране на кода]Водата като едно от най-големите богатства на земята има много аспекти при използването си. Един от тях е конфликтът на интереси между живеещите по горното и долното течение на реките. Използването за поливане, електроенергия, питейни нужди, против наводнения и други създават конфликти между различните групи, често и между страни.
Биоенергия
[редактиране | редактиране на кода]Биоенергията обхваща използването на твърди, течни и газообразни горива. Изгарянето на биогорива е свързано с отделянето на вредни вещества, особено когато липсват филтри подходящи за целта. В атмосферния въздух се отделят основно фини прахови частици.
Специалното отделяне на площи за отглеждане на биомаса води до намаляване на площите за отглеждане на хранителни продукти.
Слънчева енергия
[редактиране | редактиране на кода]При термичните слънчеви колектори, които съдържат основно мед и алуминий и имат живот минимум 30 години, времето за енергийна амортизация е 1 до 2 години т.е. времето, за което те осигуряват същата енергия, която е необходима за производството на системата и инфраструктурата. При фотоволтаичните системи имат съществено значение географското местоположение на централата и технологията и материалите за производството, като например използването на тежки метали. За разширена екологична оценка следва да се отчете и способа на изграждане – дали се заемат обработваеми земи или неизползваеми площи като например покриви на сгради. Сред фотоволтаичните технологии най-бърза енергийна амортизация постигат кадмиевият телурид (CdTe) и концентраторната фотоволтаика (CPV) – под 1 година за системи работещи в Южна Европа.[19]:с. 7,32
Политика на ЕС
[редактиране | редактиране на кода]През 2007 г. ЕС си поставя за цел до 2020 г. възобновяемите източници да осигуряват поне 20% от енергийния микс на общността, като същевременно парниковите емисии се намалят с 20% спрямо нивата им през 1990 г., а енергийната ефективност се подобри с 20%[20].
Преференции в България
[редактиране | редактиране на кода]България постига поставената цел на ниво ЕС с 8 години по-рано благодарение на законови мерки[21], които стимулират инвестициите в електроцентрали с възобновяеми енергийни източници. Докато през 2005 г. делът им от крайното потребление на енергия в България е 9,4%, то през 2012 г. той достига 16,3%. Съгласно европейското законодателство междинната цел за страната за 2011 – 2012 г. е 10,72%, а до края на 2020 г. – 16% [20].
Електроенергията, произведена от фотоволтаични и вятърни електрически централи, се изкупува на преференциални цени, определени от КЕВР [22][23]
Всички стойности са в лв./MWh | Решение / Дата | Ц-28 / 29.08.2012 | Ц–18/ 28.06.2012 | Ц–18/ 20.06.2011 | Ц–010/ 30.03.2011 | Ц-018/ 31.03.2010 | Ц-04 / 30.03.2009 | Ц-015/ 31.03.2008 | ||
Вятърни ЕЦ | ||||||||||
1. Работещи до 2250 часа | 148,71 | 191 | 188,29 | 190,59 | 189,00 | 185,95 | ||||
2. Работещи над 2250 часа | 132,71 | 173,06 | 172,95 | 174,44 | 172,00 | 167,90 | ||||
3. Работещи с асинхронен генератор с кафезен ротор | 104,43 | 137,06 | 148,58 | 148,79 | 145,00 | 139,96 | ||||
Фотоволтаични ЕЦ | ||||||||||
До 5 kW p | 193,42 | 268,68 | 576,5 | 760,48 | 792,89 | 823 | 782 | |||
Над 5 kW p | 699,11 | 728,29 | 755 | 718 | ||||||
до 30 kW р | ||||||||||
над 30 kW р до 200 kW р | 188,10 | 260,77 | 567,41 | |||||||
над 200 kW р до 10 000 kW р | 171,37 | 237,05 | 485,60 | |||||||
над 10 000 kW р | 169,85 | 236,26 | ||||||||
ФЕЦ, монтирани на покриви и фасади до 5 kW р | 381.18 | 400,70 | 605,23 | |||||||
ФЕЦ, монтирани на покриви и фасади над 5 kWт р до 30 kW р | 289,96 | |||||||||
ФЕЦ, монтирани на покриви и фасади над 30 kW р до 200 kW р | 226,87 | 369,08 | 596,5 | |||||||
ФЕЦ, монтирани на покриви и фасади над 200 kW р до 1000 kW р | 206,34 | 316,11 | 583,77 |
Развиващи се страни
[редактиране | редактиране на кода]Повечето развиващи се страни имат достатъчно ресурси за възобновяема енергия като слънце, вятър, геотермална енергия и твърди горива. С развитието на този вид енергия развиващите се страни ще намаляват своята зависимост от газ, петрол и централно снабдяване с електрическа енергия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Renewables 2010. Global Status Report (PDF) // REN21, 2010. с. 15 – 16. Архивиран от оригинала на 2010-08-20. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Renewables 2007. Global Status Report (PDF) // REN21, 2008. Архивиран от оригинала на 2010-08-20. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ а б Renewables. Global Status Report. 2009 update (PDF) // REN21, 2009. Архивиран от оригинала на 2009-06-12. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Global wind energy markets continue to boom – 2006 another record year (PDF) // GWEC. Архивиран от оригинала на 2011-04-07. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Russell, James. Record Growth in Photovoltaic Capacity and Momentum Builds for Concentrating Solar Power // Worldwatch Institute, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-12-09. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Lenardic, Denis. Large-scale photovoltaic power plants ranking 1 – 50 // 2010. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Lugar, Richard и др. America and Brazil Intersect on Ethanol // RenewableEnergyWorld.com, 2006. Архивиран от оригинала на 2012-09-02. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Greenwood, Chris и др. Global trends in sustainable energy investment 2007 (PDF) // SEFI, 2007. с. 3. Архивиран от оригинала на 2009-03-25. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Makower, Joel и др. Clean energy trends 2009 (PDF) // Clean Edge, 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 2 август 2010.
- ↑ Rangelova, Lilia. Италианската ПВБ Пауър откри третия си мини ВЕЦ в България // bulgariaoggi.com. bulgariaoggi.com, 2012. Архивиран от оригинала на 2013-11-03. Посетен на 16 октомври 2013.
- ↑ dams.reki.bg
- ↑ Air-source heat pumps National Renewable Energy Laboratory June 2011
- ↑ Iain Staffell et al., A review of domestic heat pumps. In: Energy and Environmental Science 5, (2012), 9291 – 9306, DOI:10.1039/c2ee22653g.
- ↑ Carvalho et al, Ground source heat pump carbon emissions and primary energy reduction potential for heating in buildings in Europe—results of a case study in Portugal. In: Renewable and Sustainable Energy Reviews 45, (2015), 755 – 768, DOI:10.1016/j.rser.2015.02.034.
- ↑ André Sternberg, André Bardow, Power-to-What? – Environmental assessment of energy storage systems. In: Energy and Environmental Science 8, (2015), 389 – 400, DOI:10.1039/c4ee03051f.
- ↑ Испания прави биогориво от портокалови кори, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929092303/http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=316891, посетен на 30 май 2016
- ↑ Первая осмотическая электростанция заработала в Норвегии, архив на оригинала от 1 май 2016, https://web.archive.org/web/20160501143743/http://www.membrana.ru/particle/14418, посетен на 16 май 2016
- ↑ M. Palic u. a.: Kabel und Freileitungen in überregionalen Versorgungsnetzen. Ehningen, 1992; Michael-Otto-Institut im Naturschutzbund Deutschland: Auswirkungen der regenerativen Energiegewinnung auf die biologische Vielfalt am Beispiel Vögel. Fakten, Wissenslücken, Anforderung an die Forschung, ornithologische Kriterien zum Ausbau von regenerativen Energiegewinnungsformen. Bergenhusen 2004.
- ↑ Philipps, Simon. Photovotaics report (PDF) // Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems ISE, 19.11.2016. Посетен на 9 май 2017.
- ↑ а б Жечев, Георги. България постигна целта за зелена енергия 8 години по-рано // Капитал, 10 март 2014. Посетен на 17 август 2015.
- ↑ Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата // lex.bg, 19 юни 2007.
- ↑ docs.google.com
- ↑ www.dker.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- American Energy: The Renewable Path to Energy Security – Easy to read, downloadable report on the potential for renewable energy to become cost-competitive with fossil fuels in the U.S.
- EU Sustainable Energy Week (EUSEW).
- ESRU University of Strathclyde, Scotland Архив на оригинала от 2007-02-19 в Wayback Machine. – Library of MSc Theses on broad ranging renewable energy research topics
- Atlas of Renewable Energy (in English, French & German) Архив на оригинала от 2007-01-12 в Wayback Machine.
- Surface meteorology and Solar Energy – a renewable energy resource for data and images Архив на оригинала от 2007-02-07 в Wayback Machine.
- The British Library – finding information on the renewable energy industryАрхив на оригинала от 2007-09-15 в Wayback Machine.
- reegle Information Gateway for Renewable Energy and Energy Efficiency
- Database of State Incentives for Renewable Energy – Summary of U.S. federal and state renewable energy programs
- Energie-Cités, The association of European local authorities promoting local sustainable energy policy
- Десетте страни, които са начело в използването на слънчевата енергия
- Публичен регистър на инсталациите за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Регистърът се съставя основно по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
|