Направо към съдържанието

Бухово

Бухово
Град в България
Главният площад
Главният площад
България
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Област София Столица
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Бухово
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Общи данни
Население2684 души[1] (15 март 2024 г.)
59,9 души/km²
Землище44,821 km²
Надм. височина771 m
Пощ. код1830
Тел. код02994
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ07140
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия Столица
Община
   кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, Спаси София; 13 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Бухово
Тодор Димитров (ВМРО-БНД)
Бухово в Общомедия

Бухово е град в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София. Бухово отстои на 7,6 km източно от центъра на Кремиковци и съответно на 8 и 11,5 km северно от Горни Богров и Долни Богров.

Етимология и значение на името

[редактиране | редактиране на кода]

Името на града има турски произход: „Бу-хава“ и означава хубав, чист въздух.[2][3]

Според друга теория името на Бухово идва от бухбухал.[4]

Град Бухово се намира на 20 километра североизточно от центъра на София и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина.

Кметство Бухово
Главната улица с алея

В праисторията, средния и късния неолит (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие.[5] По онова време селището се казва Урсул.

По време на римската инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от серди.[5] Те са свободолюбиви и войнствени и оказват продължителна съпротива на римляните.

Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия[5] през 3 век при император Константин I Велики. В двора на днешния Буховски манастир са открити останки от трикорабна църква от края на IV – началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната, с дължина 41 метра.[6][5]

През 6 и 7 век южните славяни се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към България. Това става при хан Крум. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града.[5]

След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на 15 век по османско време, само като сметка в опис на владение[7]. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност.[5]

През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“.[5]

Селото е обявено за град[5] с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 17 септември 1974).[8]

През 1938 г. с помощ от Германия е разработено находище на уран.[9]

Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на Втората световна война с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното скотовъдство и пастирство идват миньорството и металургията.

След края на войната Съветско-българската минна компания разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен.[9]

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“

[редактиране | редактиране на кода]

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученици на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от район „Кремиковци“ и София-град.

Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СУ бе присъединено училището в кв. Сеславци.

За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници. 

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски. Предстои откриването на нов физкултурен салон в гр. Бухово.

Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел.

В 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“.

Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации.

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово
117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово

Градът се обслужва от 2 автобусни линии: 90, 117.

  • Годишен събор в последната неделя на юни.
  • Отпразнуване на Нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31 декември).
  • Всеки петък от 16:00 часа в храм „Свети Николай Мирликийски“ се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона „Достойно есть“.
  • Никола Ангелов Бонев – полковник, летец (13 декември 1917 – 14 ноември 1943)
  1. www.grao.bg
  2. Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива вестник Сега; Посетен на 26 март 2018
  3. Искърски проломБлог-постинг
  4. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 93.
  5. а б в г д е ж з Описание на гр. Бухово от сайта svetimesta.com, посетен на 11 февруари 2012 г.
  6. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 132.
  7. "Извори за Българската История, т. 13 ТИБИ т.2". "София", "Българска Академия на Науките", 1966. с. 49.
  8. Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17 септември 1974 г. – в сайта на НСИ
  9. а б Бухово в паника заради радиация[неработеща препратка], статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.