Направо към съдържанието

Борис Полевой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Полевой
руски съветски писател, журналист и офицер
Роден
Борис Николаевич Кампов
Починал
12 юли 1981 г. (73 г.)
Москва, СССР
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Националност Русия
Работилписател
Литература
Период1927 – 1981
Жанровеочерк, мемоари, разказ
Направлениесоциалистически реализъм
Дебютни творби„Мемоарите на неприличния човек“ (1927)
Известни творбиПовест за истинския човек“ (1947)
НаградиСталинска премия II степен (1947, 1949)
Семейство
СъпругаЮлия Осиповна
Деца2 сина и дъщеря

Уебсайт
Борис Полевой в Общомедия

Борис Николаевич Кампов (4/17 март 1908, Москва – 12 юли 1981, Москва), повече известен с литературния си псевдоним Борис Полевой, е руски съветски писател, журналист и офицер. Слава и Сталинска премия му донася написаната за 19 дни „Повест за истинския човек“ (1946).

Роден е в Москва през 1908 г., син на юрист[1]. Родителите му са Николай Петрович и Лидия Василиевна Кампов. Преселват се в гр. Твер, където той завършва техническо училище. Работи като технолог в текстилна фабрика в града.

През 1928 г. започва журналистическа кариера в Твер. Преселва се в Москва през 1941 г. Има многобройни статии за войната, публикувани в най-значимите съветски вестници, в които обрисува зверствата на германците наред със славния героизъм на съветския човек. Най-известен е с репортажите си, публикувани във в-к „Правда“, за зверствата в Аушвиц след освобождаването на концлагера от руснаците. Когато започва да пише за в-к „Правда“ (1939 или 1941 г.) служи в Червената армия като подполковник, после и полковник. След това продължава като кореспондент за вестника до 1945 г.

Първата му книга (с очерци) излиза в Твер (1927), забелязана е от Максим Горки[2]. Тя е подписана с истинската му фамилия, а след нея използва само псевдонима за литературните си произведения. Избира псевдонима си в чест на Николай Полевой - писател и редактор от 19 в., известен със своите исторически романи, основани стриктно на факти. Написва 4 книги за Втората световна война, обединени в „Тези четири години“ („Эти четыре года“). По-малко известни остават материалите „В края на краищата“ („В конце концов“) от личните му наблюдения на Нюрнбергския процес като кореспондент на в-к „Правда“ (1969).

Член е на редица обществени организации, включително секретар на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР от 1967 г. Бил е депутат във Върховния съвет на РСФСР (1946-1958).

Жени се за Юлия Осиповна през 1939 г. Имат 2 сина и дъщеря.

  • „Мемоарите на неприличния човек“ (1927)
  • „Горещият цех“ (1940)
  • Повест за истинския човек“ (1947)
  • „Ние сме съветски хора“ (1948)
  • „Злато“ (1950)
  • „Съвременници“ (1952)
  • „Американски дневници“ (1956)
  • „Дълбокият тил“ (1959)
  • „Нашият Ленин“ (1961)
  • „На дивия бряг“ (1962)
  • „Доктор Вера“ (1967)
  • „До Берлин – 896 километра“ (1973)
  • „Тези четири години“ (1974)
  • „Силуети“ (1978)
  • „Най-запомнящите се“ (1980)
  1. Евг. Ставровский, Писатель Борис Полевой и Шуя
  2. Русские писатели и поэты. Краткий биографический словарь. Москва, 2000