Борис Делчев
Борис Делчев | |
български литературен критик и историк | |
Роден | Борис Делчев Стойчев
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Литературна критика |
Борис Делчев Стойчев е български литературен критик и историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 22 януари 1910 г. в Пазарджик. Основно и средно образование получава в родния си град. Завършва право в Софийския университет (1933), следва история на изкуството в Екол дьо Лувр, Париж (1939).
До 1944 г. работи като адвокат в Пазарджик и София[1][2]. Член на РМС (1923) и на Българската комунистическа партия (1930). Участва в литературен кръжок „Христо Смирненски“ (1934 – 1935). За проявена политическа дейност е преследван и интерниран 2 пъти – в Несебър (1938) и в село Бабек, Пловдивско (1941 – 1942).[1][2]
През 1944 – 1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП, отдел „Агитация и пропаганда“. Редактор е във в. „Литературен фронт“ (1944 – 1949). Културен аташе в Париж (1949 – 1952). Началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1953 – 1956) Георги Дамянов. Главен редактор, по-късно редактор на издателство „Български писател“ (1956 – 1970).[1][2]
Първата му публикация е „За някои основни грешки в нашата белетристика“ („РЛФ“, бр. 148, 26 ноември 1933) – по повод книгата на Кръстьо Белев „Смяна на знамената“. Сътрудничи на „РЛФ“, „Кормило“, „Светлоструй“, „Заря“, „Литературен глас“, „Час“, „Нова камбана“, „Философски преглед“, а след 9 септември 1944 г. – в много периодични издания[1][2].
Член на Съюза на българските писатели. Заслужил деятел на културата (1965)[2]. Умира в София на 6 април 1987 г.[1][2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Литературни въпроси. Есета и критика“ (1941)
- „По неравен път. Съвременни литературни въпроси“ (1946)
- „Български революционни поети“ (1945, 1947)
- „Франция – окупирана и не“ (1953)
- „Мъките на реалиста. Литературни въпроси“ (1954)
- „Двата образа на съвременната френска литература“ (1955)
- „Зад шест морета. Хроника на едно пътуване“ (1956)
- „С любов и ненавист. Литературни въпроси“ (1958)
- „Родени между две войни. Литературни очерци“ (1963)
- „Познавах тези хора. Мемоарни очерци“ (1970)
- „Избрани статии“ (1970)
- „В късни часове. Миниатюри, фрагменти, профили“, книга 1 – 2 (1976, 1982, 1985)
- „Избрани произведения“, в 2 тома (1980)
- „Христо Ботев. Опит за психография“ (1981, 1986)
- „Дневник“ (1995)
- „В късни часове“ (2009)
- За него
- „Книга за Борис Делчев“. София, 1997.
- Иван Сарандев, „Хроника на едно приятелство: Срещи и разговори с Борис Делчев“. Пловдив: Хермес, 2006.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Борис Делчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Борис Делчев в сп. „Литературна мисъл“
- Чудомир до Борис Делчев
- Вихрен Чернокожев, „Дневникът на Борис Делчев и проблемът за българската антитоталитарна литература“, електронно списание LiterNet, 20 ноември 2010, № 11 (132)
|
- Български адвокати
- Български литературни критици
- Български комунисти до 1944 година
- Членове на БКП
- Български дипломати
- Български мемоаристи
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Родени в Пазарджик
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища