Бенджамин Тъкър
| Бенджамин Тъкър | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Масачузетски технологичен институт |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Бенджамин Тъкър в Общомедия | |
Бенджамин Рикетсън Тъкър (на английски: Benjamin Ricketson Tucker, 17 април 1854 г., Южен Дартмут, Масачузетс – 22 юни 1939 г., Монако) – най-големият идеолог на индивидуалистичния анархизъм в Съединените щати от XIX век. Един от ранните защитници на правата на жените и религиозната толерантност. Последовател на Пиер-Жозеф Прудон, през живота си той частично променя доктрината си под влиянието на други социални мислители, оставайки авторитетен идеолог на анархизма и критик на отклоненията от анархизма на съмишлениците. Редактор и издател на анархисткото списание „Либърти“. Най-известното му произведение се казва „Вместо книга“.
Раждане и младост
[редактиране | редактиране на кода]Бенджамин Рикетсън Тъкър е роден на 17 април 1854 г. в Южен Дартмут, близо до Ню Бедфорд, Масачузетс. Родителите му бяха интелигентни и богати хора, изповядващи радикалния унитаризъм. Баща му е демократ от Джеферсън Сити, а дядо му по майчина линия е поддръжник на Томас Пейн.
На четиринадесет години Тъкър започва да се интересува от социални въпроси, а на шестнадесет се записва в Бостънския технологичен институт, където учи три години. През този период той става привърженик на осемчасовия работен ден и избирателното право на жените.
През 1872 г. Тъкър участва в кампанията за президентските избори в кампанията за листата на Грийли и Браун. Той основава клуб „Грийли Браун“ в Ню Бедфорд, който се състои от възрастни хора, но този клуб е осмиван от местните вестници поради факта, че е основан от непълнолетен. Дори преди края на изборите, докато е на работната конвенция, спомената по-долу, Тъкър ясно разбира цялата мръсотия и нецелесъобразност в политиката и никога повече не участва в президентските избори.
Също през 1872 г., на конгреса на Лигата за трудова реформа в Нова Англия в Бостън, осемнадесетгодишният Тъкър се срещна с Джозая Уорън и полковник Уилям Грийн. Благодарение на Грийн той се запознава с книгата на френския философ и икономист Пиер-Жозеф Прудон „Що е собственост?“. Тъкър е много разстроен от факта, че тази книга не е преведена на английски и следователно е недостъпна за повечето обикновени американци. Преводът на Прудон е трудна задача, но Бенджамин Тъкър се справя добре и през 1876 г. книгата „Какво е собственост?“ се появява в брилянтен английски превод.
През 1874 г. Тъкър тръгва на първото си европейско пътуване, което продължава шест месеца. По време на това пътуване той посещава Англия, Франция и Италия.
По-късен живот и дейности
[редактиране | редактиране на кода]През 1906 г. Бенджамин Тъкър отваря книжарница в Ню Йорк, която разполага с печатарско оборудване и тридесетгодишна доставка на книги и брошури. През 1908 г. в магазина избухва пожар, който унищожава тази незастрахована стая и съхраняваната в нея литература. По това време любовницата на Тъкър, Пърл Джонсън, която е с двадесет и пет години по-млада от него и е бременна от него. Озовавайки се в затруднено финансово положение, Тъкър имигрира със семейството си във Франция. През лятото на 1908 г. те наемат къща в парижкото предградие Le Vésinet, където живеят шест години.
По време на Първата световна война Тъкър заема антигерманска позиция, тъй като страстно мрази германския милитаризъм и реакция.
Идейно наследство
[редактиране | редактиране на кода]Тъкър описва идеологията си като „анархистки социализъм“.
Тъкър казва: „Винаги съм се смятал за член на голямото семейство на социалистите и не искам да бъда изключен от него чрез техните определения от генерал Уокър, г-н „Петдесятница“ или някой друг, просто защото не съм последовател на Карл Маркс“.[1]
За разлика от марксистите, Тъкър се застъпва за частен контрол върху средствата за производство и против публичния контрол върху тях.[2]
В английския оригинал на статията, [2] както и в руския ѝ превод,[3] става дума за средствата на труда, труда и неговия продукт. А не за „средства за производство“, както е посочено по-горе, което би включвало и предмета на труда. Оригинал на английски: „own tools, sell his labor or his products“ (буквален превод: „притежавайте инструменти, продавайте труда си или продуктите си“).
Ранният Тъкър се придържа към философията на „естествения закон“, според която всеки човек има неотменимо право да контролира плодовете на своя труд и без намеса отвън. По-късно, под влиянието на Макс Щирнер, той преминава към позицията на „егоизма“, като твърди, че обществото е доминирано от „правото на сила“, преодоляно само от създаването на договорни отношения. Твърдението, че през 60-те и 70-те години на миналия век по-късните му идеи, свързани със замяната на държавата с частни институции, включително държавата като гарант на сигурността. Така само потвърждава следната теза: „В резултат на настъплението на капитализма на свободния пазар, заедно с критиките на анархистите“, някои анархо капиталисти се опитват да преименуват своята идеология в „пазарен анархизъм“. От тяхна гледна точка това има две предимства: Първо, позволява им да съберат хора като Спунър и Тъкър (и понякога дори Прудон) в родословното си дърво, тъй като всички те подкрепят пазарите (докато систематично атакуват капитализма)".[4]
Тъкър последователно се противопоставя на комунизма, като изтъква, че дори едно комунистическо общество, освободено от държавата, неизбежно би ограничило свободата на индивида.[5]
Журналист и преводач
[редактиране | редактиране на кода]Бенджамин Тъкър повлия на политическата философия на англоезичния свят като редактор, издател и преводач почти повече от собственото си писане.
Той нарече основната си гордост това, че е първият, превел на английски книгите „Какво е собственост“ на Прудон и „Единственото и собствеността“ на Макс Щирнер. Тъкър превежда на английски и книгата на Пиер Жозеф Прудон „Философията на бедността“ и произведението на Михаил Бакунин „Бог и държавата“.
През август 1881 г. Тъкър основава анархо-индивидуалистичното списание Либърти, което излиза до април 1908 г. В това списание, заедно с неговата собствена, първата статия в САЩ от ДЖ. Б. Шоу и първите преводи на Фридрих Ницше в САЩ, както и статии на американските анархисти С. П. Андрю, Дж. Л. Ингълс, Л. Спунър, О. Хърбърт, В., Ярос, Лилиан Харман (дъщеря и последовател на ранния защитник на правата на жените и свободната любов Моузес Харман). Сред преводите, публикувани в Либърти, са произведения на Виктор Юго, Бакунин, Николай Чернишевски и Лев Толстой.[6]
С помощта на списание Либърти Бенджамин Тъкър откроява и интегрира теориите на такива европейски философи като Прудон и Хърбърт Спенсър с икономическата и правна мисъл на американските анархисти (В. Грийн, Л. Спунър, Дж. Уорън). С него той се бори срещу законодателни насоки, основани на църковните ценности и забраняващи поведение, което не засяга правата и свободите на трети лица – като антитеза публикува статии на последователи на „свободната мисъл“ и „свободната любов“. Тези разнообразни влияния стават основата за философския или индивидуален анархизъм на Тъкър, понякога наричан в съвремието индивидуализъм, докато самият Тъкър предпочита името „анархистки социализъм“: „Най-съвършеният социализъм е възможен само при най-съвършения индивидуализъм“.[7]
Също така на страниците на своя дневник Тъкър участва в ожесточен дебат с американските анархо-комунисти, най-известният от които е теоретикът на „пропагандата чрез дело“ Йохан Джоузеф Мост.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тъкър, Бенджамин. Вместо книги. Москва, 1908. с. 470.
- ↑ а б Tucker, Benjamin. Should Labor be Paid or Not? // Liberty, 28 април 1888. Архивиран от оригинала на 2 май 2020. Посетен на 14 януари 2023.
- ↑ Тъкър, Бенджамин. Вместо книги. Москва, 1908. с. 515.
- ↑ МакКей, Йен. Часто задаваемые вопросы анархизма // ru.theanarchistlibrary.org. Архивиран от оригинала на 24 април 2022. Посетен на 14 януари 2023.
- ↑ Мадисън, Чарлз А. Анархизмът в Съединените щати. Journal of the History of Ideas, януари 1945. с. 53. Vol 6, No 1.
- ↑ Avrich, Paul. Anarchist portraits // Princeton University Press, 1988. Архивиран от оригинала на 14 март 2016. ISBN 0691006091, ISBN 9780691006093
- ↑ Marshall, Peter H. Demanding the Impossible: A History of Anarchism. 1993. с. 390.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Белькович, Р. Ю. . Анархо-индивидуализм в политико-правовой мысли США XIX – начала XX века // Архивиран от оригинала на 11 март 2016. Посетен на 14 януари 2023.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Такер, Бенджамин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
