Направо към съдържанието

Атанас Михайлов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Михайлов.

Атанас Михайлов
Михайлов на 25-годишна възраст
през 1974 г.
Лична информация
ПрякорНачко
Роден
Атанас Михайлов Христов
5 юли 1949 г.
Починал1 октомври 2006 г. (57 г.)
София, България
ПостНападател
Юношески отбори
1959 – 1965България Локомотив (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1965 – 1968
1969 – 1971
1971 – 1981
1981 – 1983
България Локомотив (Сф)
България ЖСК Славия
България Локомотив (Сф)
Неа Саламина
77
43
229
44
393
(26)
(14)
(105)
(14)
(159)
Национален отбор
1967 – 1970
1967 – 1979
България България (мл.)
България България
46
45
(31)
(23)
Треньор
1988 – 1989
1993
България Локомотив (Сф)
Славия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Атанас Михайлов (5 юли 1949 – 1 октомври 2006), известен с прякора си Начко, е български футболист, нападател, един от най-изявените играчи в клубната история на Локомотив (София).

Михайлов играе за Локомотив от 1965 г. до края на 1968 г., както и от 1971 г. до 1981 г. Общо за клуба има 306 мача със 131 гола в А група. От януари 1969 г. до юни 1971 г. е част от ЖСК Славия, за който записва 43 мача с 14 гола в елита.[1]

Михайлов постъпва в школата на Локомотив (София) на 10-годишна възраст. Дебютира в А група на 3 юли 1965, два дни преди да навърши 16 години, в 28-ия кръг на сезон 1964/65. Това се случва в домакински мач срещу Спартак (Плевен), спечелен с 4:2.[2] От следващия сезон 1965/66 започва да се утвърждава в състава на червено-черните. До декември 1968 г. записва общо 77 мача в елита, в които бележи 26 гола.

През януари 1969 г., след сливането на Локомотив със Славия, Михайлов става част от обединения отбор ЖСК Славия. Играе за него в продължение на две години и половина, в които записва 43 мача с 14 гола в А група. Участва и в 4 мача за ЖСК Славия в евротурнирите, като бележи гол при победата с 2:0 срещу шотландския Килмарнък на 26 ноември 1969 г. в мач от Купата на УЕФА.[3]

През лятото на 1971 г., след като Локомотив и Славия възстановяват самостоятелното си съществуване, Михайлов отново облича червено-черната фланелка. Като капитан извежда два пъти отбора до финал за националната купа през 1974/75 и 1976/77, където обаче са допуснати загуби, съответно от Славия и Левски. Лидер на Локомотив в шампионския сезон 1977/78, в който червено-черните печелят титлата в А група след 14-годишна пауза. По време на кампанията изиграва 27 мача и бележи 11 гола. Обявен за „Футболист №1 на България“ за 1979 г.

Михайлов е с огромен принос за европейския рейд на Локомотив (София) през сезон 1979/80, когато отборът достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА. Във втория кръг от турнира бележи общо 5 гола в двата мача с френския Монако (4:2, 1:2), след което получава прякора „Моначко“. Вестник „Корс Матен“ го нарича „Пушкаш на Балканите“, а след срещата в Монте Карло французите дават фантастичните за времето 1,3 млн. долара за да го привлекат в отбора си. Начко обаче остава верен на Локомотив. В следващия кръг срещу Динамо (Киев) бележи единствения гол на мача в София. Изпълнява свободен удар срещу стена от 9 динамовци, а десетият полеви играч е на вратата в помощ на вратаря Романски. С изкусен фалц обаче Михайлов изпраща топката в мрежата. Общо за Локомотив има 12 мача със 7 гола в евротурнирите.

През лятото на 1981 г. преминава в кипърския Неа Саламина, където играе два сезона преди да сложи край на кариерата си на 34-годишна възраст.

Има 45 мача и 23 гола за А националния отбор (1967 – 1979), 2 мача с 1 гол за Б националния, 46 мача с 31 гола за младежкия национален отбор (до 23 г.), за който е рекордьор по отбелязани голове и 3 мача с 1 гол за юношеския национален отбор (до 17 г.). Участва на СП-1974 в Германия (в 3 мача). Сребърен олимпийски медалист от Мексико 1968 – обявен за най-добър играч на турнира. Включен е в националния отбор за Световното първенство през 1970 г. в Мексико, но го пропуска поради контузия.

В началото на 2006 г. здравословното му състояние внезапно се влошава. Вдига високо кръвно налягане заради нефункциониращ бъбрек. На 21 февруари е опериран и бъбрекът му е отстранен заради тумор. Провежда химиотерапия. Умира от рак на 1 октомври 2006 г. в 5 ч. сутринта.

Статистика по сезони в А група

[редактиране | редактиране на кода]
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1964/65 Локомотив (Сф) А група 1 0
1965/66 Локомотив (Сф) А група 22 7
1966/67 Локомотив (Сф) А група 13 3
1967/68 Локомотив (Сф) А група 28 13
1968/ес. Локомотив (Сф) А група 13 3
1969/пр. ЖСК Славия А група 10 2
1969/70 ЖСК Славия А група 18 5
1970/71 ЖСК Славия А група 15 7
1971/72 Локомотив (Сф) А група 32 14
1972/73 Локомотив (Сф) А група 27 19
1973/74 Локомотив (Сф) А група 27 12
1974/75 Локомотив (Сф) А група 18 7
1975/76 Локомотив (Сф) А група 10 4
1976/77 Локомотив (Сф) А група 26 8
1977/78 Локомотив (Сф) А група 27 11
1978/79 Локомотив (Сф) А група 25 12
1979/80 Локомотив (Сф) А група 16 7
1980/81 Локомотив (Сф) А група 21 11

На Атанас Михайлов - Начко е наречена улица в квартал „Свобода“ в София (Карта).

  1. В памет на Начко Михайлов vitoshanews.com 5 юли 2019 г.
  2. Начко-Моначко... blitz.bg 5 юли 2011 г.
  3. Славия - Килмарнък 2:0 worldfootball.net
Награди
Предходна година
Румен Горанов
Футболист №1 на България
1979
Следваща година
Андрей Желязков