Ане Вебер
| Ане Вебер Anne Weber | |
 Ане Вебер през 2017 г. | |
| Родена | 13 ноември 1964 г. |
|---|---|
| Професия | писателка, преводачка |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, есе |
| Награди | „Награда Хаймито фон Додерер“ (2004) „Кранихщайнска литературна награда“ (2010) |
| Уебсайт | |
| Ане Вебер в Общомедия | |
Ане Вебер (на немски: Anne Weber) е немска писателка и преводачка, авторка на романи, разкази и есета.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ане Вебер е родена през 1964 г. в Офенбах на Майн. Учи в гимназията на Бюдинген и през 1983 г. полага матура.
След 1983 г. живее в Париж. Следва френска литература и компаративистика в Сорбоната.
От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски.
Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски.
Получава престижни литературни отличия като „Награда Хаймито фон Додерер“ (2004) и „Кранихщайнска литературна награда“ (2010).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Произведения на немски език
[редактиране | редактиране на кода]- Ida erfindet das Schießpulver, 1999
- Im Anfang war..., 2000
- Erste Person, 2002
- Besuch bei Zerberus, 2004
- Gold im Mund, 2005
- Luft und Liebe, 2010
- August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel, 2011
- Tal der Herrlichkeiten, 2012
- Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch, 2015[1]
- Kirio, 2017
- Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017, 2017
Произведения на френски език
[редактиране | редактиране на кода]- Ida invente la poudre, 1998
- Première personne, 2001
- Cerbère. Le Seuil, 2003
- Cendres & métaux, 2006
- Chers oiseaux, 2006
- Tous mes vœux, 2010
- Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes, 2010
- Vallée des merveilles, 2012
- Vaterland, 2015
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Das Sexualsubjekt, in: Susann Rehlein (Hrsg.): Bitte streicheln Sie hier, 2000
- Mainzer Poetikvorlesung, 2003
- Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde, Essay, In: BELLA triste Nr. 19, 2007
- Trouver sa langue, trouver sa place. Le Monde, 2008.
- Aber diese Briefmarke, 2010
- Ça marche, les affaires?, 2011
- Gedanken zu Florens Christian Rang, 2011
- Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle, In: Volltext, Oktober 2011
- Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen, In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 2002: Stipendium des Deutschen Literaturfonds
- 2004: „Награда Хаймито фон Додерер“
- 2005: 3sat-Preis към „Награда Ингеборг Бахман“
- 2007: Casa-Baldi-Stipendium der Deutschen Akademie Rom
- 2008: Europäischer Übersetzerpreis Offenburg
- 2010: Nominierung Preis der Leipziger Buchmesse
- 2010: „Кранихщайнска литературна награда“
- 2016: Johann-Heinrich-Voß-Preis für Übersetzung[2]
- 2016: Eugen-Helmlé-Übersetzerpreis[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12
- ↑ Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015
- ↑ Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis, In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ане Вебер- Ане Вебер: Из „Въздух и любов“, GrosniPelikani, 8 март 2010 г.
- ((de)) Биографични данни за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ане Вебер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ане Вебер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Ане Вебер в Literatur Port
- ((de)) Ане Вебер в Perlentaucher
- ((de)) в Die LYRIKwelt
- ((de)) Ане Вебер в Personensuche
- ((en)) Ане Вебер в
Internet Movie Database
|
