Аминта (син на Андромен)
| Аминта Ἀμύντας | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 330 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Симия Атал (диадох) Полемон |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аминта.
Аминта (на старогръцки: Ἀμύντας; Amyntas † 330 г. пр. Хр.) е приятел (hetairos) и военачалник на македонския цар Александър Велики.
Той е най-големият от четирите сина на Андромен от Тимфея (Тимфая)] на река Бистрица.[1] Неговите братя са Симия († 330 г. пр. Хр.), Атал († 316 г. пр. Хр.) и Полемон († сл. 316 г. пр. Хр.). Братята му са взети от цар Филип II в македонския двор в Пела, където стигат до важни позиции.[2] Аминта става младежки приятел (syntrophoi) на изместения от управлението цар Аминта IV, който по-късно е убит от Александър.[3] Той се сприятелява с Филота. През 335 г. пр. Хр. той е комадир (taxiarchos) на отряд на pezhetairoi на Александър във войната против Тива.[4] През похода на Алексанър в Азия той се бие в битката при Иса (333 г. пр. Хр.).[5] През 332 г. пр. Хр. Александър го изпраща в Македония, за да събере нова войска. Към края на 331 г. пр. Хр. Аминта пристига в Суза с 6000 македонски пехотинци и 500 кавалеристи, 3500 тракийци пехотинци и 600 на кон, 4000 пелопонески наемници пехотинци и 380 на кон и 50 нови пажове. [6]
През 330 г. пр. Хр. Аминта и братята му са подозрени при Александър в предателство по време на „Димна-аферата“ и заради приятятелството им с Филота.[7] Аминта и братята му така се защитават, че Алексанър им повярва, че не са виновни. Ариан пише, че малко по-късно Аминта е ранен смъртно от стрела при обсадата на едно селище.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Диодор, Bibliotheca, xvii. 45; Курций Руф, Historiae Alexandri Magni, v. 1; Ариан, Anabasis Alexandri, iii. 27
- ↑ Диодор 16.94.4
- ↑ Курций Руф 7.1.11
- ↑ Ариан, Anabasis 1.14.2
- ↑ Ариан, Anabasis 2.8.4.; Курций Руф, 3.9.7
- ↑ Курций Руф 5.1.42; Диодор 17.65.1
- ↑ Курций Руф, 7.1.12
- ↑ Ариан, Anabasis 3.27.1 – 3
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Julius Kaerst: Amyntas 17. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,2, Stuttgart 1894, Sp. 2007.
- William Smith; Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Amyntas (4) Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine., Boston, (1867)
