Александър Драндаров

Александър Драндаров
	Александър Драндаров
български политик и просветен деец
Роден	1854 г. Велес, Османска империя
Починал	неизв. София, България
Учил в	Южнославянски пансион
Политика
Партия	Демократическа партия
Убеждения	либерализъм
	Депутат
	Народен представител в:;

Тази статия е за българския просветен деец. За българския футболист вижте Александър Дръндаров.

Александър Давчев Драндаров или Дръндаров е български просветен деец, учител и политик, народен представител, един от ръководителите на Либералната партия.^[1]

Биография

Александър Драндаров е роден в 1854 година в будния български град Велес, тогава в Османската империя. Завършва Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев в 1874 година. Става български учител в родния си град от 1875 година.^[2] В 1883 година завършва медицина в Москва.^[3] Установява се в София и влиза в Либералната партия, на която става един от ръководните дейци и народен представител.^[1]

Дъщеря му Невена Драндарова е зъболекарка. Синът му Йордан Драндаров е архитект.

Вижте също

Бележки

↑ ^а ^б Спомени на Екатерина Каравелова. Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 205.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 226.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[Каравелова_205-1] а ^б Спомени на Екатерина Каравелова. Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 205.

[2] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 226.

[Танчев_51-3] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.

[1]

[2]

[3]