Азимут
Азимутът, на арабски: السموت, (ас-сумут, „направления“) е ъглова мярка в сферична координатна система. Векторът между позицията на наблюдател и точка от интерес се проектира върху референтна повърхнина. Ъгълът между проектирания вектор и друг, референтен вектор върху същата повърхнина, се нарича азимут.[1]
Азимутът се измерва в градуси (°). Използва се в навигацията, астрономията, инженерната наука, картографията, минното дело и балистиката.[1]
В навигацията
[редактиране | редактиране на кода]В навигацията азимутът е ъгъл, измерен от произволно избран референтен вектор, по посока на часовниковата стрелка до обекта от интерес. Обикновено референтния вектор е направлението към истинския север. В този случай посоките на света север, изток, юг и запад съвпадат с азимут съответно 0°, 90°, 180° и 270°.[1]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Азимут, на арабски: السموت, (ас-сумут, „направления“). За пръв път се споменава в испанския астрономически текст Libros del saber de astronomía от 1270-те, преведен от арабски по заръка на крал Алфонсо X Кастилски.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Азимут, т. 1, стр. 281
- ↑ Azimuth в New English Dictionary on Historical Principles; azimut в Centre National de Ressources Textuelles et Lexicales; al-Samt в Brill's Encyclopedia of Islam.