Университет
_-_09.JPG)
Университет (от латински: universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.
Думата „университет“ произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общо (общност от) учители и учени“.[1]
Понятие
[редактиране | редактиране на кода]В днешно време по степен на образование университетът е висше училище, съставено от основни учебни звена (факултети) и техни подразделения (катедри), със спомагателни учебни и научноизследователски звена (институти, департаменти и др.) от различни клонове на науката. Ръководи се от ректор (или президент), в който преподавателите (хабилитирани – професори и доценти, и нехабилитирани – техните асистенти) обучават чрез лекции, семинари и изследователска работа студентите по различни академични дисциплини – фундаментални (водещи началото си от средновековното богословие и каноничното право; от средновековната медицина и фармация и от средновековните седем свободни изкуства – граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и теория на музиката) и специални.
История
[редактиране | редактиране на кода]Началото на университета е поставено в древногръцкия и римския период, когато е имало някои организации за образование и обучение, първата институция, която формира основата за днешните университети, е Академията, основана от древногръцкия философ Платон през IV век пр. н. е. Няма точна информация за датата на създаване на това училище и как то функционира. Започва около 387 г. пр. н. е. с редовни срещи в него на група хора, които се интересуват от философия, наука, история и изкуство, на земя, собственост на Платон, близо до гимназията в района, наречен „Академия“ извън древния град Атина. [2] Академията, която не е имала отличия между ученици и учители, не е имала конкретна учебна програма или ограничение на предмета и поне не е застъпвала определена доктрина по времето на Платон, вероятно е била мястото, където поставените проблеми са били обсъждани и решавани заедно. [3] Въпреки че това училище продължава да работи на едно и също място поне три века, характерът му се променя с течение на времето и през това време тук са били много философи като ученика на Платон Аристотел.
През 425 г. в Константинопол е създадено висше учебно заведение. Основано е от 24-годишния император Флавий Теодосий Млади за обучение на млади хора по медицина, философия, риторика и право. През 849 г. Варда, регент и вуйчо на малолетния император Михаил III, разширява школата, наричана Магнаурска школа, и тя се превръща в първия европейски университет, тъй като това по-късно става Константинополски университет.
Книжовни школи в България са Търновската, Преславската и Охридската, като най-силно влияние има Търновската книжовна школа, днес Великотърновският университет.
Първите университети в Африка са основани в Тунис и Мароко. През 703 г. в днешния град Тунис е създаден университетът Зетуна, а през 859 г. в град Фес (Мароко) – университетът Карауин. [4] В днешния смисъл първите университети в Азия се намират в Багдад през периода на Абасидите.
В Европа университетите възникват през Средновековието като католически средни или висши училища под властта на католическата църква (основни университетски средища са в Париж, в Англия, Оксфорд и други, в южна Европа, например университетът в Болоня), появили се вследствие от развитието на катедралните, манастирските и частните средновековни училища.
За първи съвременен университет в България се счита Софийският университет „Свети Климент Охридски“ в София, основан през 1888 г. и прераснал в университет през 1904 г.
Най-стари университети
[редактиране | редактиране на кода]| № | Година | Град (държава) | Бележка | № | Година | Град (държава) | Бележка |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1. | 849 | Константинопол | Магнаурска школа (не се признава в някои класации) | 16. | 1240 | Сиена (Италия) | не се признава в някои класации |
| 2. | 859 | Фес (Мароко) | Ал-Карауин (в някои класации се счита за най-стария университет) | 17. | 1257 | Париж Сорбона | в някои класации не се приема за новосъздаден университет |
| 3. | 885 | Велики Преслав | Преславска книжовна школа (не се признава в някои класации) | 18. | 1289 | Монпелие (Франция) | не се признава в някои класации |
| 4. | 886 | Охрид | Охридска книжовна школа (не се признава в някои класации) | 19. | 1290 | Коимбра (Португалия) | първоначално базиран в Лисабон до 1308 г., отново връщан в столицата между 1338 и 1354 г., и между 1377 и 1537 г. |
| 5. | 988 | Кайро (Египет) | Ал-Азхар (не се признава в някои класации) | 20. | 1303 | Рим | |
| 6. | 10 век | Салерно (Италия) | Салернска лекарска школа, до 1861 г. (не се признава в някои класации) | 21. | 1308 | Перуджа (Италия) | |
| 7. | 1088 | Болоня (Италия) | в някои класации се определя за най-стария университет в Европа | 22. | 1321 | Флоренция (Италия) | не се признава в някои класации |
| 8. | 1100 | Париж | по-късно се обединява със Сорбоната | 23. | 1339 | Гренобъл (Франция) | не се признава в някои класации |
| 9. | 1167 | Оксфорд (Англия) | Оксфордски университет (обучението започва през 1096 г.) | 24. | 1343 | Пиза (Италия) | |
| 10. | 1175 | Модена (Италия) | не се признава в някои класации | 25. | 1346 | Валядолид (Испания) | |
| 11. | 1209 | Кеймбридж (Англия) | Кеймбриджки университет | 26. | 1348 | Прага (Чехия) | Карлов университет |
| 12. | 1218 | Саламанка (Испания) | 27. | 1361 | Павия (Италия) | ||
| 13. | 1222 | Падуа (Италия) | закриван е 3 пъти | 28. | 1364 | Краков (Полша) | Ягелонски университет (след няколко години закрит и възстановен през 1400 г.) |
| 14. | 1224 | Неапол (Италия) | закриван е многократно | 29. | 1365 | Виена (Австрия) | |
| 15. | 1229 | Тулуза (Франция) | закрит през 1793 г., отново открит в края на 19 век | 30. | 1367 | Печ (Унгария) | не се признава в някои класации |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Юнивърсити колидж в Оксфорд, Обединеното кралство -
-
-
Церемония по награждаването в Оксфордския университет. Ректорът е облечен с пелерина и качулка като магистър, проктор в официална пелерина и новите доктори по философия с изцяло червени пелерини. Зад тях е глашатай, доктор, бакалаври на изкуствата и завършилите медицина
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Universities". Encyclopædia Britannica (11th ed.). 1911
- ↑ D. Nails, The Life of Plato of Athens, in H. Benson (ed.), A Companion to Plato, Blackwell Publishing 2006.
- ↑ J. Barnes, Academy, E. Craig (Ed.), Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge 1998
- ↑ Карауин – най-старият университет в света – Красен Стефанов Архив на оригинала от 2020-10-26 в Wayback Machine., София прес, 14.02.2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Веселин Методиев, Христо П. Тодоров, Университет, Университетски речник на Нов български университет
|
