Симон дьо Бовоар

Симон дьо Бовоар
Simone de Beauvoir
	Симон дьо Бовоар Simone de Beauvoir
френска писателка и философ
	През 1967 година
Родена	9 януари 1908 г. Париж, Франция
Починала	14 април 1986 г. (78 г.) Париж, Франция
Погребана	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Религия	атеизъм
Националност	Франция
Учила в	Парижки университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Екзистенциализъм, феминизъм
Интереси	Етика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм
Текстове	„Вторият пол“
Повлияна	Декарт, Уолстънкрафт, Кант, Хегел, Хусерл, Киркегор, Хайдегер, Маркс, Ницше, Сартър, Сад
Повлияла	Бътлър, Камю, Сартър, Фридан
Литература
Псевдоним	Le Castor
Период	1943 – 1981 г.
Жанрове	Роман
Течение	атеизъм, Феминизъм, Екзистенциализъм
Известни творби	„Гостенката“, „Мандарините“
Повлияна	Жан-Пол Сартр, Алфред Адлер
Семейство
Съпруг	Жан-Пол Сартър (без брак)
Партньор	Жан-Пол Сартр
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Симон дьо Бовоар в Общомедия

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (на френски: Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Биография

Младост

Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,^[3] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.^[4]

Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.^[5] След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо.^[3] Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.^[6]

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.^[7] Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.^[8] Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.^[9] През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.^[10]

Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.^[11]

Работа като учителка и първи публикации

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

След Втората световна война

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Философия

Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Признание и награди

Награда Гонкур, 1954
Награда на Йерусалим, 1975
Австрийска държавна награда за европейска литература, 1978

Библиография

Романи

1943: L'Invitée
- Гостенката, София: Фама, 2007
1945: Le Sang des autres
- Кръвта на другите, София: Колибри, 2014
1946: Tous les hommes sont mortels
- Всички са смъртни, София: Народна култура, 1986
1954: Les Mandarins
- Мандарините (откъс в списание „Летописи“)^[12]
1966: Les Belles Images
- Лъскави картинки, София: Фама, 2008
1967: La Femme rompue
- Сломената жена, София: Колибри, 2007
1979: Quand prime le spirituel
2020: Les inséprables,(1954), Paris, L'Herne, coll. « Romans », ISBN 1031902740
- Неразделните, София: Колибри, 2024

Есета

1944: Pyrrhus et Cinéas
1947: Pour une morale de l'ambiguïté
- За един морал на нееднозначността, София: Наука и изкуство, 2002

1949: Le Deuxième Sexe
- Вторият пол, том I, Колинс-5
- Вторият пол, том II, Преживеният опит, Колинс-5, 1996
1955: Privilèges
1957: La Longue Marche
1970: La Vieillesse
1972: Faut-il brûler Sade?

Бележки

↑ jn19990000561 // Посетен на 30 август 2020 г.
↑ Alfred Adler et la philosophie // с. 103.
↑ ^а ^б Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908 – 1986) // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)
↑ Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ // nytimes.com. The New York Times, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-11. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)
↑ Bair 1990, с. 60.
↑ Menand, Louis. Stand By Your Man // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)
↑ Bair 1990, с. 155 – 156.
↑ Bair 1990, с. 156.
↑ Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. p. 5. (на английски)
↑ Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life // guardian.co.uk. The Guardian, 10 юни 2005. (на английски)
↑ Bergoffen 2010.
↑ Кристина Йорданова, „Мандарините на следвоенна Франция“, рец. в „Литературен вестник“.

Цитирани източници

Bair, Deirdre. Simone de Beauvoir: A Biography. New York, Summit Books, 1990. ISBN 0-671-60681-6. (на английски)
Bergoffen, Debra. Simone de Beauvoir // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. plato.stanford.edu, 2010. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Симон дьо Бовоар

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Симон дьо Бовоар.

Биографична справка и откъси от произведения на Симон дьо Бовоар в Литернет
Откъси от произведения на Симон дьо Бовоар в Литературен клуб
„Симон дьо Бовоар: корените на феминизма“, glasove.com, 9 януари 2014 (по в-к „Фигаро“)
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Симон дьо Бовоар, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
((en)) Debra Bergoffe, Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy
((en)) Shannon Mussett, Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy
((en)) „Simone De Beauvoir“, Great Lives, BBC Radio 4, 22 април 2011

[wikidata-ab5be1963c0f4f1506aba825cf2a10fabdeb19ae-v6-1] 19990000561 // Посетен на 30 август 2020 г.

[wikidata-e7a4bae17cdda475576c31e5d34ce90806eb89bb-v6-2] Alfred Adler et la philosophie // с. 103.

[IEP_Biography-3] а ^б Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908 – 1986) // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)

[4] Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ // nytimes.com. The New York Times, 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-11. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)

[Bair199060-5] Bair 1990, с. 60.

[6] Menand, Louis. Stand By Your Man // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 23 ноември 2011. (на английски)

[Bair1990155&#32;–&#32;156-7] Bair 1990, с. 155 – 156.

[Bair1990156-8] Bair 1990, с. 156.

[Schneir-9] Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. p. 5. (на английски)

[10] Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life // guardian.co.uk. The Guardian, 10 юни 2005. (на английски)

[Bergoffen2010-11] Bergoffen 2010.

[12] Кристина Йорданова, „Мандарините на следвоенна Франция“, рец. в „Литературен вестник“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]