Минута
Минута е дробна мерна единица за различни измервания, най-често на време. Името произхожда от латинската фраза pars minuta prima, „първа малка част“. Тя е равна на една шестдесета от основната мярка и от своя страна се дели на шестдесет секунди (pars minuta secunda). Служи за измерване на:
- време - една шестдесета част от часа или шестдесет (времеви) секунди;
- ъгъл (понякога наричана „ъглова минута“) - една шестдесета част от градуса или шестдесет (ъглови) секунди.
Обозначава се със специален символ, прима ( ′ ), но много често бива неточно изписвана с близкия по начертание символ апостроф (поради по-широкото разпространение на последния). Единицата за време по-често се изписва като съкращение („мин.“). Служи също като част от името на производни мерни единици:
- разстояние по окръжност или сфера (дъгова минута) - дължината на дъгата, отсечена от една ъглова минута;
- метри в минута - рядко използвана единица за линейна скорост;
- обороти в минута - за скорост на въртене;
- импулси на минута - остарял начин за ценообразуване на телефонни разговори;
- страници в минута - за скорост на печатане.
Употреба в разговорния език
В разговорния език минутата е синоним за кратък отрязък от време:
- „... на всяка минута ...“ - много често;
- „... всяка свободна минута ...“ - колкото и малко да е отделеното време;
- „... за минута ...“ - само за малко (време), напр. „влез за минута“;
- „... само след минута ...“ - скоро („ще се освободя“, напр.);
- „... в първата/последната минута ...“ - в началото/края на даден (обикновено дълъг) период.
В някои словосъчетания символизира по-дълъг отрязък от време, почти винаги в сравнение със секундата:
- минута мълчание - кратък, уважително дълъг период за отдаване на почит;
- „Цяла минута!“ - възклицание за прекалено дълъг период, дори да е считан от другите за кратък.
Вижте още
| |||||||||||||||||||
