Рупрехт II (Пфалц): Разлика между версии
шаблон |
|||
| Ред 56: | Ред 56: | ||
* Мехтхилд (1350–1378) ∞ 1378 граф [[Зигост (Лойхтенберг)|Зигост (Сигост)|Лойхтенберг]] |
* Мехтхилд (1350–1378) ∞ 1378 граф [[Зигост (Лойхтенберг)|Зигост (Сигост)|Лойхтенберг]] |
||
* Елизабет (1351–1401), сгодена с [[бургграф]] Албрехт фон Нюрнберг |
* Елизабет (1351–1401), сгодена с [[бургграф]] Албрехт фон Нюрнберг |
||
* [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III]] (1352–1410), пфалцграф и курфюрст на Пфалц, от 1400 до 1410 г. [[римско-немски крал]], ∞ 1374 [[бургграф]]иня Елизабет фон Хоенцолерн-Нюрнберг (1358–1411) |
* [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III]] (1352–1410), '''пфалцграф и курфюрст на Пфалц''', от 1400 до 1410 г. [[римско-немски крал]], ∞ 1374 [[бургграф]]иня Елизабет фон Хоенцолерн-Нюрнберг (1358–1411) |
||
* Адолф (1355–1358) |
* Адолф (1355–1358) |
||
Версия от 16:38, 31 август 2017
| Рупрехт II | |
| пфалцграф и курфюрст на Пфалц | |
 Рупрехт II и съпругата му Беатрикс от Сицилия-Арагон | |
| Управление | 1394 до 1398 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Адолф |
| Майка | Ирменгард от Йотинген |
| Рупрехт II в Общомедия | |
Рупрехт II (Шаблон:Lang-de, 12 май 1325 в Амберг, † 6 януари 1398 в Амберг) е от 1390 до 1398 г. пфалцграф и курфюрст на Пфалц и от 1394 до 1398 г. херцог на Цвайбрюкен.
Рупрехт II е син на Адолф († 1327), пфалцграф при Рейн от графиня Ирменгард от Йотинген (1304-1389), дъщеря на граф Лудвиг VI от Йотинген (1288–1346) и Агнес от Вюртемберг (1295–1317), дъщеря на граф Еберхард I от Вюртемберг (1265-1325).
След смъртта на баща му Рупрехт II управлява заедно с чичовците си Рудолф II Слепия († 1353) и Рупрехт I Червения († 1390). През 1329 г. с договора в Павия чичо му император Лудвиг IV Баварски разрешава Пфалц да стане самостоятелно княжество. Рупрехт II управлява първо с двамата му чичовци. На 18 февруари 1338 г. Рупрехт II и чичо му Рупрехт I си разделят княжеството. През 1368 г. Рупрехт II става съ-регент и участва в основаването на университет Хайделберг.
През 1390 г. след смъртта на чичо му Рупрехт I, Рупрехт II става пфалцграф на цялата държава и през 1394 г. се обявява за курфюрст. През 1391 г. Рупрехт изгонва всички евреи и еретици от Пфалц, конфискува тяхната цяла собственост и я завещава на Университет Хайделберг. През 1395 г. той пише т.нар. „Рупертинска конституция“, в която определяя да не се дели страната му.
Рупрехт II е погребан в манастир Шьонау при Хайделберг. Той е последван от син му Рупрехт III, който е курфюрст на Пфалц 1398–1410, 1400–410 също римско-немски крал.
Семейство и деца
Курфюрст Рупрехт II фон Пфалц се жени през 1345 г. за Беатрикс от Сицилия-Арагон (1326–1365), дъщеря на крал Педро II от Сицилия от Дом Арагон и съпругата му Елизабет от Каринтия. Двамата имат седем деца:
- Анна фон Пфалц (1346–1408) ∞ 1360 херцог Вилхелм II фон Берг
- Фридрих (1347–1395)
- Йохан (1349–1395)
- Мехтхилд (1350–1378) ∞ 1378 граф Зигост (Сигост)|Лойхтенберг
- Елизабет (1351–1401), сгодена с бургграф Албрехт фон Нюрнберг
- Рупрехт III (1352–1410), пфалцграф и курфюрст на Пфалц, от 1400 до 1410 г. римско-немски крал, ∞ 1374 бургграфиня Елизабет фон Хоенцолерн-Нюрнберг (1358–1411)
- Адолф (1355–1358)
Рупрехт II е вдовец над 30 години и не се жени повече. От това време той има една извънбрачна дъщеря с името Елза фон Щромберг, която от 1392 г. е доминиканка в манастир Либенау към Вормс.
Източници
- Jakob Wille: Ruprecht II. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 29, Duncker & Humblot, Leipzig 1889, S. 737–740.
- Andreas Tacke, Wir wollen der Liebe Raum geben. Konkubinate geistlicher und weltlicher Fürsten um 1500. Wallstein Verlag, 2006, ISBN 3835300520, S. 63 (online)
- Werner Rösener, Tradition und Erinnerung in Adelsherrschaft und bäuerlicher Gesellschaft. Vandenhoeck & Ruprecht, 2003, ISBN 3525355769, S. 95 (online)