Направо към съдържанието

Света Богородица Мавровска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна карта
 
(Не са показани 43 междинни версии от 7 потребители)
Ред 7: Ред 7:
| страна = Гърция
| страна = Гърция
| населено място = [[Костур (град)|Костур]]
| населено място = [[Костур (град)|Костур]]
| карта = Гърция Костур 2
| карта-описание = Местоположение в Костур
| вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]]
| вероизповедание = [[Вселенска патриаршия]]
| епархия = [[Костурска епархия|Костурска]]
| епархия = [[Костурска епархия|Костурска]]
Ред 16: Ред 14:
| време на изграждане = XI век
| време на изграждане = XI век
| реликви =
| реликви =
| съвременен статут = действащ храм
| съвременен статут = паметник на културата
| съвременно състояние =
| съвременно състояние = действащ храм
| сайт =
| сайт =
| категория= християнство
}}
}}
'''„Света Богородица Мавровска“''' или '''Мавриотица''' ({{lang-el|Παναγία Μαυριώτισσα}}, ''Панагия Мавриотиса'' или ''Μεσονησιώτισσα'', ''Месонисиотиса'') е [[православие|православен]] [[манастир]] край град [[Костур (град)|Костур]], [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/03/blog-post_19.html | заглавие=Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς |достъп_дата =2016-10-23 |издател= Greek Orthodox Religious Tourism }}</ref>
'''„Света Богородица Мавровска“''' или '''Мавриотица''' ({{lang|el|Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα}}, ''Панагия Мавриотиса'' или ''Μεσονησιώτισσα'', ''Месонисиотиса'') е [[православие|православен]] [[манастир]] край град [[Костур (град)|Костур]], [[Егейска Македония]], [[Гърция]].<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/03/blog-post_19.html | заглавие=Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς |достъп_дата =23 октомври 2016 |издател= Greek Orthodox Religious Tourism |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.monastiria.gr/makedonia/nomos-kastorias/2012-10-29-10-01-49/ |заглавие=Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας |достъп_дата=26 юни 2017 |издател=Μοναστήρια της Ελλάδος |lang-hide=1 |lang=el }}{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://7dim-kastor.kas.sch.gr/old/dhmotiko/politismos/vizantines/mavriotissa.htm | заглавие=Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας | достъп_дата=20 декември 2018 | фамилно_име= | първо_име= | дата= | труд= | издател=7ο Δημοτικό Καστοριάς | цитат= | език= | архив_дата=2018-12-21 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181221041711/http://7dim-kastor.kas.sch.gr/old/dhmotiko/politismos/vizantines/mavriotissa.htm }}</ref><ref name="КММК 34">{{КММК|34}}</ref> В 1924 година църквата с параклиса „[[Свети Йоан Богослов (Света Богородица Мавровска)|Свети Йоан Богослов]]“ е обявена за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=6065&v17= | заглавие = ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 | достъп_дата = 9 юли 2018 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2023-01-23 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20230123110347/http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=6065&v17= }}</ref>


== Местоположение ==
== География ==
Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска. Другото гръцко име Месонисиотиса означава ''средезерна''.<ref>[http://hellas.teipir.gr/Thesis/Kastoria/mavrio~1.htm Παναγία Μαυριώτισσα]</ref><ref>[http://7dim-kastor.kas.sch.gr/dhmotiko/politismos/vizantines/mavriotissa.htm Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας]</ref>
Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на костурския полуостров [[Горица (Костур)|Горица]] срещу село [[Маврово (дем Костур)|Маврово]] от другата страна на [[Костурско езеро|Костурското езеро]], откъдето идва и името ''Мавриотиса ''– Мавровска.<ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/> В двора на манастира е природната забележителност [[Мавровски чинар]].<ref name="Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.arxaiologikoktimatologio.gov.gr/el/monuments_info?id=155579&type=Monument | заглавие = Πλάτανος στον αύλειο χώρο της Ι. Μονής Παναγίας Μαυριώτισσας, Καστοριά | достъп_дата = 2 май 2023 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref>


== История ==
== Католикон ==
{{основна|Света Богородица Мавровска (католикон)}}
Църквата е изградена в 1082 година от император [[Алексий I Комнин]]. Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дървото на живота и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век.<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism"/> Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism"/> От X век са входните резбовани дървени врати.<ref name=""Черквите на Костур">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие=Черквите на Костур |фамилно_име=Базайтова |първо_име= Ралица |издател=Pravoslavieto.com }}</ref>
=== Архитектура ===
Църквата е изградена в 1082 година от император [[Алексий I Комнин]] (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на източната е полукръглата апсида на олтара.<ref name="КММК 34"/><ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/>

=== Живопис ===
[[Файл:Saint Mary Mavriotissa Assumption of Mary.jpg|мини|250п|ляво|Успение Богородично]]
Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism"/><ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/> Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism"/><ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/> Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.<ref name="7ο Δημοτικό Καστοριάς"/><ref name="КММК 34"/>

От X век са входните резбовани дървени врати.<ref name="Черквите на Костур">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/kostur_kastoria/index.htm | заглавие=Черквите на Костур |фамилно_име=Базайтова |първо_име= Ралица |издател=Pravoslavieto.com }}</ref>

<gallery class="center">
20160517 108 kastoria.jpg
Bogoroditsa Mavriotissa fresco-2.JPG|
Saint Mary Mavriotissa in August 2020 Wooden Doors 01.jpg
Saint Mary Mavriotissa in August 2020 Iconistasis.jpg
Apostle Luke in Saint Mary of Mavrovo in Kastoria, 11th Century.jpg | Апостол Лука, стенопис от края на XI век
</gallery>

== „Свети Йоан Богослов“ ==
[[Файл:Saint John the Evangelist Church, Saint Mary Mavriotissa in August 2020 10.jpg|мини|дясно|250п|Входът на параклиса]]
{{основна|Свети Йоан Богослов (Света Богородица Мавровска)}}
Според запазения надпис 1552 година на южната стена на католикона е иззидан и изписан от зографа [[Евстатиос Якову]] с ценни стенописи параклисът „Свети Йоан Богослов“. В архитектурно отношение е малък, еднокорабен храм с дървен покрив и вход от запад. Апсидата не излиза извън източната стена. Северната му стена е и южна стена на католикона, затова и покривът му е едноскатен, влизащ под ската на този на католикона.<ref name="КММК 97">{{КММК|97}}</ref>

<gallery class="center">
Bogoroditsa Mavriotissa fresco-1.JPG| Света Богородица Ширшая небес в апсидалната конха
Saint Sisoes Fresco in Saint John Theologian Mavriotissas Church 2 1552.jpg| Свети Сисой в параклиса „[[Свети Йоан Богослов (Света Богородица Мавровска)|Свети Йоан Богослов]]“, 1552 г.
Saint John the Baptist Chapel in Saint Mary Mavriotissa Monastery, Healing of the Blind Fresco, 1552.jpg | Изцеляване на слепите в параклиса „Свети Йоан Богослов“, 1552 г.
</gallery>


== Литература ==
== Литература ==
* Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.
* Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.

== Галерия ==
<center><gallery caption="">
Image: Bogoroditsa Mavriotissa entrance.JPG|
Image: Bogoroditsa Mavriotissa fresco-1.JPG|
Image: Bogoroditsa Mavriotissa fresco-2.JPG|
Image:Apostle Luke in Saint Mary of Mavrovo in Kastoria, 11th Century.jpg | Апостол Лука, стенопис от края на XI век
Image: Saint Sisoes Fresco in Saint John Theologian Mavriotissas Church 2 1552.jpg| Свети Сисой в параклиса „[[Свети Йоан Богослов (Света Богородица Мавровска)|Свети Йоан Богослов]]“, 1552 г.
Image:Saint John the Baptist Chapel in Saint Mary Mavriotissa Monastery, Healing of the Blind Fresco, 1552.jpg | Изцеляване на слепите в параклиса „Свети Йоан Богослов“, 1552 г.
</gallery></center>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 45: Ред 61:


{{Църкви в Костур}}
{{Църкви в Костур}}
{{Портал Македония}}
{{Портал|Гърция|Православие|Македония}}
[[Категория:Света Богородица Мавровска| ]]
[[Категория:Манастири в Костурската епархия|Богородица Мавровска]]
[[Категория:Манастири в дем Костур|Богородица Мавровска]]
[[Категория:Църкви на Охридската архиепископия|Богородица Мавровска]]

Текуща версия към 15:06, 22 август 2024

„Света Богородица Мавровска“
Παναγία Μαυριώτισσα
Общ изглед
Общ изглед
Карта Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоКостур
Религияправославие
ВероизповеданиеВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостур
ИзгражданеXI век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Богородица Мавровска“ в Общомедия

„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православен манастир край град Костур, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3][4] В 1924 година църквата с параклиса „Свети Йоан Богослов“ е обявена за паметник на културата.[5]

Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на костурския полуостров Горица срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска.[3] В двора на манастира е природната забележителност Мавровски чинар.[6]

Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на източната е полукръглата апсида на олтара.[4][3]

Успение Богородично

Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дърво Йесеево и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век (Успение Богородично, Разпятие).[1][3] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1][3] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие. Външните стенописи Дърво Йесеево, императори и светците Димитър и Георги, са датирани около 1260 година.[3][4]

От X век са входните резбовани дървени врати.[7]

„Свети Йоан Богослов“

[редактиране | редактиране на кода]
Входът на параклиса

Според запазения надпис 1552 година на южната стена на католикона е иззидан и изписан от зографа Евстатиос Якову с ценни стенописи параклисът „Свети Йоан Богослов“. В архитектурно отношение е малък, еднокорабен храм с дървен покрив и вход от запад. Апсидата не излиза извън източната стена. Северната му стена е и южна стена на католикона, затова и покривът му е едноскатен, влизащ под ската на този на католикона.[8]

  • Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.
  1. а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  2. Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
  3. а б в г д е Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-21. Посетен на 20 декември 2018.
  4. а б в Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 34. (на гръцки)
  5. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
  6. Πλάτανος στον αύλειο χώρο της Ι. Μονής Παναγίας Μαυριώτισσας, Καστοριά // Αρχαιολογικό Κτηματολόγιο. Посетен на 2 май 2023 г. (на гръцки)
  7. Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Pravoslavieto.com.
  8. Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 97. (на гръцки)