Направо към съдържанието

Константин Марков (пехотен офицер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правопис
 
(Не са показани 10 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Константин Марков|Константин Марков}}
{{към пояснение|Константин Марков|Константин Марков}}

{{Военно лице
{{Военно лице
| портрет_описание =
| име = Константин Марков
| място на раждане = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб|Национално знаме на Османската империя]] [[Русе]], [[Османска империя]]
| роден-дата = [[17 август]]
| място на смърт = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] [[София]], [[България]]
| роден-година = [[1859]]
| преданост = [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20px|ръб|Национално знаме на България]] България
| починал-дата = неизв.
| починал-година =
| портрет = [[Файл:Konstantin_D_Markov.jpg|140px]]
| описание = български военен деец
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Русе]]
| роден-страна = [[Османска империя]]
| починал-град = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[София]]
| починал-страна = [[България]]
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[интендантство]]
| въоръжени сили = [[интендантство]]
| години на служба = 1882 – 1917
| години на служба = 1882 – 1917
| звание = [[Генерал-майор]]
| звание = [[Генерал-майор]]
| войсково поделение =
| командвания =
| битки =
| битки_етикет =
| награди =
| родства = племенник на [[Иванчо Пенчович]]
| родства = племенник на [[Иванчо Пенчович]]
| по-късна работа =
| подпис =
| общомедия =
}}
}}


'''Константин Димитров Марков''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[генерал-майор]]), помощник-началник на Главното интендантство след [[Първа световна война|Първата световна война]].
'''Константин Димитров Марков''' е [[Българска армия|български]] [[офицер]] ([[генерал-майор]]), помощник-началник на Главното интендантство след [[Първа световна война|Първата световна война]].


==Биография==
== Биография ==
Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в [[Русе]] в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.
Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в [[Русе]] в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.


Константин Марков завършва [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]] през 1882 г., впоследствие е курсант в [[Париж]]. По-голямата част от кариерата си прекарва в администрацията на Военното министерство, като след преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г.
Константин Марков завършва [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]] през 1882 г., впоследствие е курсант в [[Париж]]. Служи в 24-та пехотна дружина, 5-и пехотен дунавски полк, 12-и пехотен балкански полк. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г. Уволнен е от служба на 19 февруари 1917 г. След преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. От 5 август 1920 г. е в опълчението.<ref>Руменин, с. 227</ref>


== Военни звания ==
==Източници==
* [[Подпоручик]] (30 август 1882)
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4}}
* [[Поручик]] (30 август 1885)
* [[Капитан]] (1889)
* [[Майор]] (1896)
* [[Подполковник]] (1903)
* [[Полковник]] (15 август 1907)
* [[Генерал-майор]] (30 май 1916)


== Бележки ==
<references />

== Източници ==
* {{Източник ОКБ|2|227}}

{{Мъниче|Русе|Военна история на България|Османска империя}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Портал Военна история на България}}
{{Портал|Биографии|Военна история на България|Османска империя}}


{{СОРТКАТ:Марков, Константин}}
{{СОРТКАТ:Марков, Константин}}
[[Категория:Български генерал-майори]]
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Родени в Русе]]
[[Категория:Трети випуск на военното училище в София]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]]
[[Категория:Родени в Русе]]
[[Категория:Починали в София]]

Текуща версия към 07:39, 8 май 2024

Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Марков.

Константин Марков
български генерал

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1882 – 1917
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиинтендантство
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Родстваплеменник на Иванчо Пенчович

Константин Димитров Марков е български офицер (генерал-майор), помощник-началник на Главното интендантство след Първата световна война.

Константин Д. Марков е роден през 1859 г. в Русе в заможно търговско семейство. Негов дядо е Хаджи Величко Хаджипенчович, единственият българин-член на градския меджлис в Русе от 1817 до 1857 г.

Константин Марков завършва Военното училище в София през 1882 г., впоследствие е курсант в Париж. Служи в 24-та пехотна дружина, 5-и пехотен дунавски полк, 12-и пехотен балкански полк. Повишен в звание генерал-майор на 30 май 1916 г. Уволнен е от служба на 19 февруари 1917 г. След преминаването си в запас е назначен за помощник-началник на Главното интендантство към министерството. От 5 август 1920 г. е в опълчението.[1]

  1. Руменин, с. 227
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.